Седефени кули(Любов по човешки) - phibi и {dulgokoska}

Started by {dulgokoska}, January 04, 2008, 15:32:33 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Върховете ти са в осмото небе...
В подножието на очите ти се губя...
И пърхам дълго с малките криле...
На колибри – съм туптежна до полуда...

В простора на ръцете ти се лея,
понесла твоите парченца идеалност.
С потоците на твоя смях се смея.
А морето ти ме прави дваж по-давна.

На всеки цвят за тебе заприличвам...
Сбирам грешки, гумички и точки...
С една любов, гранична със надеждата...
Да бъда пълно /в тебе/ многоточие...

И да съм чиста, пясъчна и бяла...
Да бъда две обични мили думи.
След теб(без теб) не бих живяла -
светът ми би се разпилял(и срутил).

С мидени черупки правя кула...
Да ме погледнеш. Седефен бисер стискам...
В малката си длан – като на кукла,
изиграна от мечтата си за принцове...

А вечер дългите си плитки правя
(за да се изкачиш през кулите от пречки).
И аз си знам - не си забравил,
човек обича бурно(по човешки).

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


XpacTa_lavista

Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

иринка

[bravisimo] [inloveee] [bravisimo] [inloveee] [bravisimo] [inloveee] [bravisimo]

phibi

Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Jane

Обича... Ако смее.
Поздравления за страхотното дуо! [heart__]

Под сълзите на есенните листа...

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Devil`s Bride

Красив дует :) Браво за хубавото стихче  [heart__] [heart__]

{dulgokoska}

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


dodic

Най-прекрасните поетеси, и съответно най-прекрасния стих и дует. :)
Велики сте. :)
Понякога, от себе си се скривам

Diablos

Хубаво стихче и много готина картинка :]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Zatoichi

Не знам кой се изкачва по плитките ви,поетеси,но пишете приказно!  [inlovee]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

phibi

Нека и аз ви благодаря за усмивките, които доведохте   [heart__]

А, Венко, по плитките ни се качват онези, които знаят какво искат да намерят там :)
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



last_unicorn

толкова е хубавоооо :) приказно направо! поздравления и целувки за поетесите!
And you can't fight the tears that ain't comming Or the moment of truth in your lies