Вой по пълнолуние

[Gentiana]

В душата на вълчицата ще вляза,
защото тази нощ сърцето ми ще спре
и като прилеп (Бог ли ме наказа?!)
ще висне - сянка в черното небе.
Вълчицата самотница е снежна.
Тя носи в тялото си моя крехък свят,
и вие в нощите, протяжно, много нежно.
От този вой се сипе звездопад.
Танцуват падайки кокичета-снежинки
и в преспите завеян порив спи.
Сънува лято с литнали калинки
към моя дом...Къде е той, кажи?
Високи зъбери на чувства заледени
захапват утрото със хищен, злобен смях.
Протяжен писък...Толкова студени
трошат се мислите ми, но не ме е страх.
С дъха си скрежа по прозорците стопявам
на дом в горите.Чий е той, не знам.
Камина вътре с дъх на бор огрява
един различен свят.Пристъпвам като в храм,
защото е отворена вратата,
но няма никой, а кандилото гори
пред кротките очи на Богоматер...
Дали да я докосна?! Ще боли.
И стават лапи пръстите ми бледни,
лицето в див контур на нощен звяр
изтегля се.Не мога да погледна
в очите си на вълча, горда твар.
Не мога да остана. Нямам право.
А пълнолунието чака свойта дан.
Ще свия тяло във леговище кораво,
тъй както войн, рухнал след съдбовна бран.
Не ме буди!Недей ме приближава.
От нежността ми полудяват твойте дни.
Отровно цвете пред бърлогата оставил
ти прекръсти се и полека отмини.

[SkitnicaVmoretO]

Прекрасна си [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[Gentiana]

хо,хо  :p, щом има вълчици и ти си тук, знам си аз, радост моя , няма начин  [lol] [lol] [lol]
Благодаря ти  [heart__]
И ти  [shame] [inlovee]

[phibi]

Криси е съвършено права - приказна си, чудна  :)

[Gentiana]

 [gu6] [I love you]

[Gentiana]

http://vbox7.com/play:852bad7a&r=emb