Нестихващ спомен от Миналото...

[Qween of the black hearts]

искам и азззззззззз......стана ми много интересно

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Тази вечер ще пиша, така че... Утре очаквайте. И ви благодаря за всички мили коментари!  [heart__]

[vanilla_g]

[oops] Това е като наркотик. Още, още...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Благодаря ти, Ги. За мен е чест  [heart__]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ето го и самото продължение. Надявам се да ви хареса и да не ви разочаровам. Дано търпението ви не е било напразно. :)


Неделите семейството прекарваше у дома си – заедно. Понякога, отделяха по няколко часа, за да отидат на пазар – пак заедно. Бяха сплотено и мило семейство, което бе уважавано и ценено от всички съседи и жители на градчето. Дейна бе любимка на всички, а Филип... Е, Филип често вършеше бели, но бе толкова жизнен, лъчезарен и по детински невинно изглеждащ, че трудно някой би могъл да му се разсърди за дълго. Роуз бе влюбена в пеперудите... Всичко свързано с пеперуди. Купуваше незабавно всякакви дрехи, сервизи, покривки, малки бижута, шалове, шапки, ръкавици, чорапи – вскичко на което имаше пепруди. Камерън, удивен и запленен от нестихващата енергия и любов на жена си по тези малки, красиви и ефирни създания с радост даваше и последните си пари за поредната придобивка с пеперуден акцент, само и само да зърне доволната усмивка на половинката си. Ако пък пропускаха часовете за пазар, семейството сядаше на верандата, където Камерън, излегнат на дивана пушеше важно от своята лула, а Роуз четеше приказки на притихналите и омагьосани от вълшебните истории в детските книжки Дейна и Филип, които типично по детски бяха излегнати по корем на дървения под с вдигнати и опулени очи към майка си. Идилия – това бе животът на семейство Мишъп. Идилия, за която си мечтаят всички, а те я имаха и то по свой си непринуден и естествен начин.
Когато децата навършиха 6 годинки, Роуз ги записа на училище. Това бе най-щастливия ден в живота на Дейна и най-нещастния в този на Филип. Двамата близнаци растяха толкова коренно различни, че бе трудно човек да повярва, че са ги възпитавали едни родители. Библиотеката бе тайното скривалище на Дейна. Още много малка тя бе проявила завиден интерес към света на книгите. С часове можеше да прекарва четейки  за необикновените съдби на всевъзможни приказни герои. Ставаше свидетел на нечуваните им подвизи и в тези часове тя заживяваше там с тях – в техния магичен, красив свят.  Роуз всеки ден я водеше да си вземе нова и да върне старата книга, а възрастната библеотекарка бе най-усмихнатия човек на света, когато видеше майка и дъщеря да се задават по улицата. Естествено за Филип това бе най-скучно прекараното време. На него му се лудуваше. Искаше да играе с момчетата на билички, криеница или да фантазират как са силни и безстрашни юнаци, които спасяват някоя безпомощтна девойка от беда, а накрая в замяна на героизма си получават мечтаната целувка. Такъв си бе той – по цял ден скиташе по улицата с неотменните си приятели и току правеха по някоя беля, за която се молеха да не се докладва на бащите им, защото знаеха, че у дома ще ги чака наказание.
В първия им учебен ден ги представиха на класната им учителка, която те естествено познаваха. Всички в малото градче се познаваха, но това бе особено тържествен ден. Пъволаците бяха посрещтнати от вече големите ученици с песни, стихове и приветствени слова. На всяко дете се даваше морков от по-големите, което значеше, че са приети и добре дошли. Дейна сияеше. Бе облечена в най-красивата си розова рокля(с пеперуди), косата и бе вдигната в сложна прическа от майка и, а тя самата изглеждаше и се чувсташе като принцесите, за които бе чела в толкова много от своите книги. Филип бе издокаран в костюм с вратовръзка, което хич не му допадаше. Чувстваше се като опакован подарък. Не можеше да извършва свободно обичайните си движения и това го дразнеше, смущаваше и го караше да изглежда намръщен и сърдит на целия свят.
След тържеството в двора на училището учителките ги поканиха заедно с майките и бащите, за да им раздадат комплект учебници, бележник и да им разяснят правилника и реда на училището. Двамата родители (Роуз и Камерън), бяха особено горди с децата си. Гледаха ги и сълзи на щастие изпълваха очите им. Спомняха си с умиление своите първи учебни дни, игрите, съучениците и учителките, които ставаха техни втори майки. Интересното бе, че в класа на Филип и Дейна беше дошло ново момиче, което още никой не познаваше и за което учителите бяха обяснили, че е от друго място и нищо повече...

[vanilla_g]

Давай по- бързо и с продължението, докато пак не ме е подгонила абстиненцията  [lol]

[Qween of the black hearts]

е да браво пак на най интересното място спря.....много си лошаааа...отдавна нещо не ми е вълнувало интереса така..имаш някъв много интригуващ стил на писане...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Хихи, ами, Лени, ако не спра на най-интересното, как ще ви задържа вниманието  :p Благодаря ти  [heart__]
Ей сега след малко пак сядам да пиша, че днеска ма е ударила музата нещо. Гиго, ти си виновна :p :>

[vanilla_g]

Мога само да се радвам по този повод [heart__]

[Lake_Lady]

[bravisimo] [a taka] Продължавай! Чакаме с нетърпение!  [inlovee]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Lake_Lady, мнението ти е много важно и специално за мен. Благодаря ти!

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

А, ето и още малко, но от сърце. Продължение - утре.  :p

Съвсем естествено новото дете бе предизвикало любопитството на присъстващите. Всички се питаха коя е и тихичко си шушукаха. Предположенията не закъсняха и за краткто време на лекцията на учителката – Госпожа Бригите Стивънс тръгнаха слухове за всевъзможния произход на детето. Тя изглеждаше чудато момиче за всички. Бе облечена доста скандално според техните разбирания – не с рокля и паднелки, а с момчешки дънков гащеризон, като тези, които бяха гледали по страниците на скъпите модни журнали. Косата и също бе в особено неприветлив вид. Вместо сресана и вдигната, тя бе пусната на свободно разпилени вълни по целите рамене и гръб на момиченцето. На мястото на помпозните лачени обувчици стояха чифт кецове, а чорапите и бяха обримчени в купища цветове – точно като дъга. Това дете на име Лея Хармън си спечели недоверието на родителите още в първите секунди на своята първа поява. Единствено Роуз и Камерън не обърнаха внимание на причудливия и вид и я приеха просто като новото дете. В нейно лице те виждаха перспектива. Да, перспектива! В техните очи тя беше възможност за това Дейна най-после да си има приятелка. Познаваха дъщеря си добре и знаеха, че Дейна няма приятелки. Тя бе от този тип деца, които предпочитаха да са сами с книга в ръка, отколкото в компанията на според нея скучните съседски момичета. В главата на Роуз вече се бе завихрил малък план, който според нея не можеше и не трябваше да претърпи неуспех. След края на речта на госпожица Стивънс, всички деца бяха разпуснати. Роуз избърза напред и застана на варатата:
-   Лея. Лея Хармън – провикна се тя.
Новото дете се спря, чувайки името си и се обърна, да види кой я вика.
-   Здравей, Лея. Аз съм госпожа Роуз Мишъп. Забелязах, че си нова тук. – Роуз се усмихна подкупващо и мило на детето – Заеш ли, Лея? С моите две деца ще бъдете в един клас и се чудих, дали не би искала да ни дойдеш на гости за вечеря, да се запознаете...
-   Ами, аз... – Лея бе изненадана от тази покана, но реши, че госпожата изглежда много мила – Ще попитам, госпожо Мишъп и ако ми позволят с удоволствие бих дошла.
Роуз разцъфна в усмивка. Планът и беше проработил!
-   Ще се радвам, Лея. Ти изглеждаш много мило момиченце. Всички ще те чакаме у дома за вечеря.
След това хлапето си тръгна, непрекъснато поглеждайки назад и накрая се затича в неизвестна посока, докато се скри от погледа на Роуз.

[vanilla_g]

А, ето и още малко, но от сърце. Продължение - утре.  :p

Гад [confused] Понякога ми се иска да ти светя восъка [evil]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [smeeh] Някой ден ще ме гътнеш от смях  [lol]   [gu6] [spining heart] [gu6]

[Lake_Lady]

Олелееее, ще ти светят восъка!  [lol] [lol] [lol] Отивам за свещи, ще трябва да те закърпим някак... :p

Става все по-интересно! Стилът ти ми харесва! Хайде давай по-нататък!  :) [inlovee]