Дъх на бели сурфинии

[Gentiana]

Сурфиния-дете на слънцето,
в часа, когато то залязва,
притваря едрите си цветове
и ароматът лепне по очите на небето,
в предчувствие за залез.Зло небе,
забравило звездите в празна пазва,
потръпва от внезапен нощен хлад
и музика-Chris Spheeris, в мен полазва
към гърлото.Усещане за глад
захапва крайчето на бъдещи видения,
преди телата уморени да заспят.
Дъждинка първа, върху устните.Вземи я.
Нали обичаш този ненадеен водопад,
разтърсил клонките на боровете в здрача
и бледото ми, приласкало те лице
със бузи мокри.Не, недей, не плача.
Внезапна болка. Бясно биещо сърце.