Не питай

[Gentiana]

Идва време на горест.
Вятърът е ледено студен.
В счупените огледала на душите си
затваряме някого.
Чезне спомен-въздишка. Дъх осланен.
С тежки букви пише времето-
НИКОГА.
Лабиринти от тръни и много тъга,
като мъгла с цвят на ирис и раждане.
Проплаква душата ми,
когато събирам стъкла,
с илюзията за ново изграждане.
Неразумна и бяла
като призрачен цвят
на петуния, около съня ти обвита.
Не разкъсвай копнежа,
върни се малко назад.
Дали ме боли... недей ме пита.