Работилницата на Дядо Коледа

[ilusia]

" Джозепе... хей , слизай веднага от там"
Топъл и насмешлив глас сгълча джуджето покачило се на една полица , за да си открадне малко коледни сладки.
То гледаше невинно- дяволито възрастната жена поставила ръце на хълбоците си облечена в рокля с цвят на охра , препасала престилка на еленчета със сладко бомбе прикриващ белите й коси. Тялото й не много високо бе удивително пъргаво за възрастта си , а и коледните сладки не щадят ничия фигура. Едрата жена скокна като сърна и издърпа Джозепе за ухото...
" Ама Госпожо Коледа... аз таковата... не ,не е това което си мислите"
" Да да Джозепе , то никога не е каквото си мисля " Гледаше го сериозно. Тупна го лекичко по малкото закръглено дупе и го прати в работилницата. Щом джуджето се скри от погледа й тя прихна да се смее и едва не падна на пода. Повдигна се на пръсти , взе си една от онези коледни сладки , същите който Джозепе се опита да овършее , гризна я и поклати насмешливо глава... Изведнъж се плесна по главата и забърза за някъде мърморейки си " Боже , Божке...няма време , няма време... ама че съм забравана" , а Джузепе това и чакаше . Скрит зад ъгъла , той изпълзя от скривалището си , огледа се дяволито няколко пъти и се покатери на същата полица... Налапа няколко сладки и огледа около себе си виновно. " АХ Как обичам сладките на Баба Коледа.....Невероятни са" Да но в същият този момент столчето на което стоеше се счупи и джуджето падна на пода. Удари си малко дупето , стана хвърли бърз поглед дали някой не е видял малката му забежка и тръгна към работилницата накуцуквайки и потърквайки задните си части. А на парапета над стълбите две елфчета се заливаха от смях.
Къщата на Дядо Коледа беше огромна. На няколко етажа и кипеше от живот особено преди Коледа . Джуджета и елфчета  щъкаха на пред на зад. Феи с малки крилца пърхаха нагоре и на долу. Елени се гиздеха в последни приготовления. Бе топло , снежно и уютно. Имаше дузина коледни елхи блестящи и накипрени с по една звезда на върховете си . На вън имаше приказна звездна градина с натрупали преспи пухкав,  бял,  искрящ снежец.
Гирлянди и украса висяха по всички стени , врати и вратички . По прозорците имаше чудни картини от лед.
По парапета на дървеното стълбище от бяло красиво дърво имаше няколко големи зелени герлядна както и огромно златисти топчици . Една фея прелетя през горният етаж , явно бързаше да стигне долу , за нещастие обаче точно в този момент отклони поглед от траекторията на полета си и се заби в един гирлянд . С рязко и отсечено движение изпъна малката си фигурка ,  даде дупето си на зад гърдите на пред и високомерно изгледа наоколо си. После измърмори нещо от сорта на "дъжъъ ъжжъжж ДЖЪ " изплю една мъничка резка от украсата която явно се бе настанила удобно в мъничката й уста и продължи летежа си

[solitude]

 :) [plqqsss] [good_]  Искам подаръче [inloveee]

[ilusia]

 [shame] Продължение устройва ли те като подаръче  [lol]

[solitude]

Разбира се :)

[ilusia]

за теб винаги  [inlovee]

[BLUE_ROSE]

Много е весело... и много красиво...
Още чета онова за Дани и Киара...но това тук обещава да има -фойерверки-

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[ilusia]

хихихи нямам идея какво ще има ;)
Още мисля няколко шатави вариянта :)ма всичко ми изглежда банално ;) Ако някой има предложения отворена съм ;)

[ilusia]

А в работилницата кипеше усилен труд. Джуджета дялкаха дървени влакчета , красиви кукли , пирати , кораби и войници. После умелите ръце на малките феички ги обагряха с чудни цветове , сякаш ги бяха откраднали от звездите. Елфчетата им вдъхваха вълшебно дихание и играчките ставаха като живи . Толкова истински и така красиви и пъстри.
Дядо Коледа седеше в красивото си плюшено кресло с цвят на тюркоаз и преглеждаше списъците с послушни дечица. Разбира се , че за всички щеше да има подарък , но на онези непослушните дядо Коледа даваше нещо друго. Той отскубваше по един косъм от бялата си брада и го слагаше под възглавницата на детето. Така то сънуваше нежни и красиви розови сънища , а на сутринта по нослето си имаше звезден прашец.
И тези сънища покълваха в душата му и то ставаше мъничко по-добро.. и много по-щастливо. А щастливите хора са добри... нищо , че понякога добрите хора не са щастливи ..
Този благ старец имаше най-топлите кафяви очи в света. Притежаваше обаянието и нежността на ангел и в същото време смръщеше ли вежди на вън заваляваше бурия а дърветата кършеха клони , ледена виелица профучаваше и тежко му на провинилото се създание. Той беше строг но справедлив и мъдър. Винаги намираше правилното решение и най-смисленото и рационално действие .
Къщата му се намираше на огромен облак в небето. Винаги уютно и красиво но много мразовито... АХ как си мечтаеше той за хубава ваканция на Бахамите... с Риска и шорти...

[solitude]

Ами да вземем да открием една банкова сметчица [lol] [lol]. да го подпомогнем. Той винаги изпълнява нашите желания :) що пък и ние да не изпълним неговото :) [inloveee]

[ilusia]

Но нямаше време....Коледа наближаваше  , имаше толкова неща за вършене....
Усмивката дойде на гости в лицето на Дядо Коледа. Там тя сякаш си беше  у дома... Предизвикана от красивата сценка на вън. Група малки феи , се пързаляха с кънки в една замръзнала локва. Над тях лампичките светеха като малки звездици. Малко по нататък беше беседката с вечно зелени елхови клонки . Бяла беседка с орнаменти изработена от сръчните ръце на милият старец. Там някога с баба Коледа седяха с часове прегърнати гледаха небето и се радваха на живота , който водеха...

А долу... на земята... едно  вече пораснало дете плачеше.... Плачеше от болка , гняв и безсилие. Прегърнало само себе си и душата си , то отправяше поглед към небето... сякаш чакаше чудото да се случи , очакваше да види шейна с красива украса , елен с червен нос и пухкав белобрад старец....
До нея се приближи едно момче.. " Сави ?"
" А здрасти Добри..."
" Сав , защо плачеш.. случило ли се е нещо ? Не беше ли забавно на летището с дядо Коледа..."
" ОО Добри.. само ако знаеш..." И тя се разплака още по-горчиво и истински прегърна го...
" Добри.... беше пълен Фарс... Всичко беше толкова смешно... толкова горчиво великолепно... "Дядо Коледа" беше с дънки.... Рудолф все ме молеше да му сваля главата и копитата , че му се пикаело...
А децата Добри... те нямат вяра. Това не са деца... това са престарели старци в детски телца. Толкова мъка и горест в очите им. Очи с цвят на погинали мечти . Никой не беше там заради Дядо Коледа... а аз.. аз го чаках..." И тя се засмя сякаш сама на себе си... " аз наистина мислих , че ще дойде от Лапландия.. е не истинският но си мислих , че ще е някой..... А той беше с брада приличаща на дамска превръзка , с толкова окаян костюм..... И имаше едни дечица... от един дом. Умствено изостанали... Добри , гледката беше покъртителна. Знаеш ,че не обичам да съм сред суматохата , стоях малко по-в страни....И едно момиченце , видимо не добре се беше отнесло в друг свят , гледаше със зяпнала уста иии докато дядо Коледа обясняваше как бъдещето на страната ни са те... видни наши политици го гледаха с отворена уста и се чудеха към коя камера да се усмихват , момиченцето пляскаше... В момента , в който той каза за бъдещето то почна да пляска..О Добри , беше ужасно и всички почнаха да пляскат. Никой не виждаше от къде идват аплодисментите но пляскаха. За бъдещето. А бъдещето гледаше слабоумно , живеещо в друг свят и едва ли му пукаше , че е "бъдеще" и всички следваха това безумно бъдеще... Беше... покъртително. Едва ли някой си направи труда да го види... Но беше... Ах" и тя просто мълчеше и плачеше.
" Савина , спри се момиче. До къде ще те доведе тая упорита твоя идея да променяш света. Престани вече."
" Как да престана , дяволите го взели , всичкото... и Коледата барабар                                                     
Триста дяволи и мирис на гугутки... не мога да се примиря. Просто не мога... За какво са им тия подаръци ?! За какво... Да им бяха подарили малко вяра... Малко мечти... Малко детство. Какво им дадоха те ? Стари кроасани с хрупкащ шоколад и изтекъл срок на годност ? Какво им дадоха ? Бъдеще без давност ? Дядо Коледа по дънки ? Режисирано представление ? Майната им на всичките... "
" Ти от къде знаеш за кроасаните ?"
" Рудолф ми напъха един в тоалетната , докато му махах главата..."
И се засмя. И Добри се захили.." Довечера си на СПИН."
" Да бе... ей ся.... на СПИН а да ходи баба ти... аз си отивам в нас. Студено ми е ,гадно ми е и ми дойде... никъв СПИН няма да ходя на майната си по нощите..."
" нали не се отказваш . Хайде бе. Къде отиде смелата безумна активистка дето искаше на първи декември да се катери на покрива на парламента да слага червената лента ? Къде отиде момичето скачащо със звънчета по главата , каращо кофи за боклук по най-централният булевард , което се изрепчи на полицая ,че я спира за превишена скорост ?
" Хахахахха.... ще ме съсипеш. Знам ли я къде е... днеска я няма... отиде да търси дядо Коледа..."
'Дядо Коледа си прави коледарчета в тях с баба Коледа. А ти се съвземай ясно ли ти е ? Няма да ми окапваш тука заради единият си цикъл. Разбра ли ме ?"
" Бе майната ти и на тебе и на цикъла ми и на всичкото му."
Той я ощипа по носа , тя му дръпна косата. Забавна гледка на пораснали вдетинени хлапетии . "Ай чао"
"Чао"

Дядо Коледа го стиснаха гърдите. Винаги , когато някой се отричаше от него , го заболяваше сърцето.
" Ах тези земни човечета , ще ми докарат освен аритмията и някой ден и инфаркт"
Баба Коледа препускаше към него с лекарства в ръка. Набута му ги в устата и го гледаше загрижено...
" Дядка , какво пак ти става ?"
" Бе нищо ми няма... ама се чудя нещо"
" Какво "
" какво толкова им коства на тия хора да вярват. Мен така или иначе си ме има и да вярват в мене и да не вярват , все съм си аз... Ма... знам ли "
" Векове хората вярват в теб. Те в себе си не вярват. Страх ги е да повярват. Остави ги , рано или късно им идва акъла на всички. "
" ММмхъм , къде е Джузепе ?"
" А ми сигурно си лекува дупето.. хихихихи Коледните ми сладки пак го изкушиха"
"Да си слага звънчетата на острите зелени пантофки и да се приготвя , след малко слизаме на земята"

[ilusia]

Джузепе дотупурка с малките си пухкави крачета облечени  в зелен костюм. И изобщо той целият беше зелен . Островърха шапчица увенчаваше рошавата му главица , която завършваше със голямо жълто звънче. Черен колан преминаваше през надутото му от коледните сладки коремче със същата жълта катарама като звънчето на шапчицата , която беше в тон и със подрънкващите атрибути на заострените  му зелени пантофки със завити носове. Приличаше на мъничка разхождаща се коледна елха , звънтяща и дърдореща. Джузепе беше добро джудже, но вечно мрънкащо и недоволно , намусено и понякога дори злобливо , но добродушно.
"Хайде Дцузепе , време е. Натоварени ли са всички подаръци ? " попита Дядо Коледа.
" Да дядо Коледа , остана последната говореща кукла "
" Бързо я носи , тя е за онова малко момиченце в дома за сираци , елените впрегнати ли са ? "
" Всичко е наред... ъъъ Може ли да си взема малко сладки за из път ?" попита дяволито джуджето....
Стареца се разсмя от сърце.... високо " хо хо хо" огласи цялата къща.
" Ще ти стане лошо из пътя . Обещавам ти , че когато се върнем ще те чака цяла тава димящи сладки"
Джузепе не беше особено доволен от отговора , но се усмихна блажено при мисълта за тавата.... "лелеле лелеле това си е цяла тава , само за мене хихи"  и се задоволи с тази мисъл. Подскачаше и се смееше докато носеше куклата облечена в розова принцеска рокля , " тавааа , хихихихи за мен.... тава със сладкии на баба Коледа сладките , тавааааа " и се смееше дяволито подтичвайки на малките си дундести крачета.
Качиха се в голямата шейна , тапицирана с червен плюш и златисти гирлянди , спуснаха капака , за да не умрат от студ и потеглиха. Всички дружно махаха на Дядо Коледа и джуджето , което още се подсмихваше при спомена за обещанието. Баба Коледа помахваше на мъжа си и се молеше този дявол да не махне шала , който му уви около врата , елфчетата ги изпащаха отдъхнали си , че най-накрая ще се съберат край камината и ще си починат след дългите приготовления. Група феи направиха лупинг след шейната и се върнаха край огъня да сгреят премръзналите си крилца.
Баба Коледа обиколи отново цялата къща , за последна проверка. Изведнъж лицето й помръкна. На масата се мъдреше малък подарък. " Лелеле , ами сега... майчице... Някой остана без подарък. Ах това джудже , ще му отпоря магарешките уши щом се върне... лелелеле и сега...." Нямаше време за губене. Баба Коледа навлече един топъл червен кожух сложи червената забрадка , която обличаше при редките си излизания до земята , обу си червените ботушки и изтича до обора... там се блажено хрупаше сено един малко застарял елен , който вече нямаше сили да препуска със шейната и го бяха пуснали в заслужена пенсия . Той я изгледа смръщено и учудено  , когато тя почна да го впряга. " Ама Бабо Коледа , аз вече съм стар за тая работа... не може ли някой друг."
" Не може Карло , само ти знаеш пътя "
" Ама Бабче... аз наистина не ставам вече за тая работа, ушите ми пукат при студа , кокалите не ме държат , ето срам не срам... вече и нощните ми напикавания са факт. Стар съм вече "
" Карло , хайде моля те , само тази нощ  , обещавам ти , че после ще си стоиш все в топлият обор и няма да те закачаме за нищо. Ето ще ти сложа накупитници  да не измръзнеш , оплела съм ти и роговички.  ( * нещо като ръкавички но в еленски вариант за рогата) виж какви са сладки и розовки "
При видя на розовите пухкави роговички , на Карло му се искаше да върне обратно целият овес , който бе изхрупал.
След дълга разправя на баба Коледа вече й дойде до гуша и тя сериозно каза " Слушай какво Карло , ако не си вдигнеш веднага еленското старческо дупе от тука ще те направя на пастърма ,да ти е ясно"
При тази сериозно отправена заплаха елена в миг забрави за нощните си напикавания , старческите си кокали и студа  , дори преглътна отвращението си от розовите роговички , и заприпка като младо еленче.
Баба Коледа даде наставления на джуджетата , елфите и феите. Категорично забрани да се ядът коледните сладки , докато я няма. Прекрасно знаеше , че няма да й мине номера , но феите редовно ги заболяваха коремчетата щом преядяха със сладките. Яхна елена и се спусна към земята.
През това време Дядо Коледа и Джузепе бяха преполовили своята обиколка. Имаше малко недоразумение в една от къщите бяха решили да си готвят ушаф точно на огъня под комина , та Джузепе извика при съприкосновението на джуджеското му задниче със казана... и трябваше да прибягват до варианта с вратата , но пък имаше и аларма , но накрая всичко мина благополучно с изключение на леко разклатената елха и насила приспаният доберман. Определено тази година да дупето на Джузепе хич не му вървеше.

И докато всички спяха в коледната нощ , едно момиче не можеше да затвори очи. Седна на прозореца си и запали цигара. Нощният хлад съвсем я разсъни и тя реши да се поразходи малко. Знаеше , че Дядо Коледа не съществува ... и все пак скиташе из улиците забола поглед в небето. Обичаше да гледа звездите , преди години майка й беше подрила телескоп , но понеже Савина участваше дейно в кръжока "пречат ми ръцете , отрежете ги и двете" , той все още си стоеше не сглобен в старият гардероб. На Коледа преди няколко години вече бившият приятел на сестра й беше се опитал да го подреди , но някак единственото което успя да види тогава беше размазалата се муха на лупата. А това беше една от тайните мечти на момичето. Като малка докато другите момиченца си мечтаеха да бъдат принцеси , тя искаше да бъде космонавт . Много искаше .... мечтаеше да иде на Марс , да стъпи на Луната , да направи няколко звездни карти , да стисне ръката на извънземните и да яхне комета. Разбира се , тези й мечти отдавна тлееха в забвение , но страстта й към звездите си оставаше. Тази година тя нямаше никакво коледно настроение . Съвсем се беше скапала от всичко и й се искаше да хване гората.
" Я се стегни малка гъске такава " каза си сама на себе си тя. Нещеш ли в натрупалия пухкав бял сняг , на места пожълтял от естествените нужди на кучетата , които в града й никак не липсваха , тя видя малка движеща се преспа . Изтича до там и видя премръзнало малко момченце. Посиняло от студ с тракащи зъби . Изрови го от снега съблече якето си и му го навлече , намъкна малките му ръчички в ръкавичките си и уви около врата му шала си. След малко момченцето почна да идва на себе си. Тя го прегърна , опитвайки се да го стопли с топлотата на тялото си. Момченцето изглеждаше на не повече от седем годинки. Нещо в очите му й беше познато.
То я гледаше и след малко промълви " Госпожице ?"
" Кайл.... за Бога , какво по дяволите правиш тука ?"
Момченцето беше девет годишният й ученик от училище. Преди година посещаваше едно училище и се занимаваше с дечицата там. Четяха заедно книжки играеха на различни игри... Беше забавно но крайно изтощително за Савина , разправяща се бюрокрацията на този проект. Още помнеше как в едно снежно утро телефона й звънна докато беше във 2 ри клас . " Хм Ангел " помисли си тя " че той няма ли занятия във втори "а " "
Вдигна... " Сав... ела ме измъкни."
" Къде си бе Геле..."
" В шкафаааааааа"
Остави Клер при децата и изтича в съседната стая. Гледката беше неописуема. Децата хвърчаха и крещяха на всякъде а от шкафа се чуваше тропане и викане.
" Геле мамка му кво прайш тука ?"
" Мииии аз се напъхах да им покажа нещо и малките зверчета ме затвориха "
"Хахахахаххахаха " И двамата избухнаха в неистов смях.

[Mistic]

Иии после?стана ми интересно... :)

[ilusia]

 [lol] чакай да ми минат яйчниците , че с тая болка ще уморя и дядо коледа и Карло на създарма ще направя и баба Коледа ще се блъсне в някой бор  :> [lol] [lol] [lol]

[Mistic]

добре...ще чакам...ама си искам хепи енда!

[ilusia]

 [lol] Че да си хапнеш Еленско не е ли хепи енд  [lol] [lol] [lol] [lol]
Ще го имаш  [lol]