Отминава декември...

[Gentiana]

Тези капчици по устните на нощта,
в часовете уморени е пила Тъгата.
Целувки от лед,
от които дълго, дълго валя
сняг в сънищата ми.
Пътеки непознати
отварят очите си,
с мигли заскрежени трептят
и викат хоризонти зачервени,
да проплачат или запеят.
Затворен е техният свят.
Нощите са бели и студени.
Сънувах кипариси в дълги алеи от блян,
клонки унили, докосване нежно.
Зората в кръвта ми, загърната в свян,
танцуваше с утрото снежно.
Шепа мъртви листа напомнят
нетрайността на мига.
Докосвам дъха им . Те се смеят.
Кадифена тръпка. Локва, с бледа луна,
уловена в бездната. Там немее.
В шепите си птица от сняг ще задържа.
Знам, че скоро във вода ще се превърне.
Изтичат секунди,
ноти на песничка-тра -ла-ла...
Отминава декември, без да се обърне.

[иринка]

[evala]...

[XpacTa_lavista]

Донесе ми голямо умиление [bravisimo]

[Gentiana]

Радвам се, че е така  :)
Благодаря ви!
[cvetee] [cvetee]

[stranger]

Някак си самотно-снежно-нежно  [cvetee]

[{dulgokoska}]

тази вечер безкрайно красиво ме натъжаваш :)

[Gentiana]

Някак си самотно-снежно-нежно  [cvetee]

май така се чувствам, братче  :)
Благодаря ти, че и ти си го почувствал [cvetee]

[Gentiana]

тази вечер безкрайно красиво ме натъжаваш :)

оставям ти красотата и си прибирам тъгата, сияйна. :)
Да си поговорим с нея на чаша чай  :)
Интимно  :p

[rado]

 :) Прекрасен декември и малко тъжен...
Особено за самотниците. [heart__]

[Gentiana]

 [flowers]