СТРАННИКЪТ

[tuik]

 

  Анчо, човекът мистерия. Анчо, обвит в мъгла. Анчо? Той седеше в единственото заведение, коете посещаваше, в най-отдалечения ъгъл на помещението. Това бе неговото заведение, това беше неговия стол, това беше неговото място, а когато това място бе заето, Анчо просто ставаше и си тръгваше, но сега то бе свободно и той седна там и си мълчеше, в един миг насочи празния си поглед към вратата. Точно в този момент влизаше неговата компания и се упъти към масата в ъгъла, където седеше той.
  Неговата компания??? Не, грешка. Това беше чужда компания, Анчо нямаше компания, нямаше приятели, нямаше колеги, въпреки че работеше. Не, Анчо беше сам, живееше откъснат от света, но какво правиха тези хора на масата му, защо винаги сядаха при него? Защо, след като той не им обръщаше внимание, след като не отговаряше на въпросите им, всъщност Анчо въобще не говореше, освен когато си поръчваше, но и тогава го правеше с една дума "кафе" или "бира" или "тостер" и така нататък. Но да се върнем на въпроса: "какво правиха тези хора на неговата маса", толкова много свободни места, въпреки това, те винаги сядаха на малката маса в ъгъла при Анчо. Защо? Интересен въпрос, но никой не знаеше отговора , а и никой не го търсеше, за тази компания Анчо сякаш не съществуваше, той не присъствеше на тази маса и това беше тяхната маса, място, където свободно обсъждаха проблемите си, в тези моменти падаха всички табута и скрупули, дали заради присъствието на Анчо? Какво? Кой е Анчо? Какво е Анчо? Част от интериора... Той стана и тръгна да си ходи. Тогава всички впериха поглед, изпълнен с учудване в него. Всички ли? Не, в очите на "неговата компания", която също го гледаше,,не се четеше учудване, там не се виждаше нищо. Празни погледи.
  На следващия ден Анчо отиде на работа, там също, както и навсякъде другаде той си имаше собствено място, отдалечено от работното място на "колегите" си. И там също беше обграден от пълно мълчание. В началото дори това мълчание бе накарало колегите му да си мислят, че е ням. В крайна сметка всички разбраха, че не е така и последва небивал интерес спрямо неговата личност и не само на работното му място, навсякъде. Анчо бе нестандартен и хората искаха да разберат що за човек е, а той мълчеше. Мълчание. Това бе повод да има интерес, незадоволен интерес, който растеше и растеше, достигна кулминационната си точка и започна да спада. В този мпмент, когато интересът беше изчезнал, нямаше го, държанието на Анчо не се промени, следователно този интерес не го вълнува, така си мислиха хората от обкръжението му.
  Все пак да се върнем назад. Анчо отиде на работа. В този ден началникът му го нямаше и го заместваше човек, непознат за целия колектив, включително и за Анчо. Всичко вървеше нормално до мига, в който пристигна камион със стока и трябваше да се разтовари. Заместникът на шефа извика мотокариста и Анчо, като последният трябваше да придържа палетите със стока. Тогава настъпи страшния момент. Анчо, който не беше участвал  никога в разтоварване, не знаеше, че винаги се застава отстрани на мотокара и подпираше палета отпред, на една дупка този палет се изхлузи от вилиците и падна върху Анчо. Последва страшна суматоха. Когато отместиха стоката той вече беше мъртъв...
  На същата вечер "компанията" на Анчо отиде в заведението. Него го нямаше, мястото му пустееше свободно. За първи път от много време тези хора седнаха на друга маса, а не на тази в тъмния ъгъл. Защо? Отново въпрос без отговор.
  След два дни в целия град бяха разлепени некролози на Анчо. Откъде се взеха, никой не знаеше и не искаше да знае. Градът бе потънал в тъга. Неразбираема тъга. Страшна тъга. И пак "защо"?
  Дойде денят на погребението. Всички изпратиха Анчо, а никой не го познаваше, но всеки чувстваше, че със смъртта на този човек си е отишло и нещо от него...
  П.П. - Анчо (или Ангел) - една двузначна дума. Дали е просто име или нещо друго???

[Gentiana]

Беше ми много интересно да прочета разказа ти, приятелю  :)
Накара ме да се замисля...
Поздрав!  [cvetee]

[tuik]

радвам се да го чуя, много  ми е приятно да знам, че някой се замисля върху това, което пиша...

[Don_NUTSO]

 :arrow:

[неземен]

  [cvetee] [flyyy]
Здравей, здравей!
Има го значи, няма го значи-
там някой, за някой скърби.
Имаше Анчо, няма го Анчо,
и пак е оставил човекът следи...

Това ми хрумна, когато прочетох твоята Янчова сага.
Много станаха Янчовците.
Непрекъснато се увеличават.
Защо?!...