Не ме събират!... /иринка и {dulgokoska}/

[{dulgokoska}]

Не съм дошла за ничие прощаване...
Сирена разпищя се над вълните...
Сблъскаха се два свирепи гларуса...
Оглушали, пребледнели от наскитване...

Но те не носят никаква утеха...
Война не водят,ала не и ме щадят...
О,Богове на моите морета,
пуснете ги и непростени да летят!...

Да ме разнасят. Хиляди са световете...
Всеки има по парче от мен...
Волите приличат на разлистване...
И няма нужда вече от нозе...

Ръце,очи,душа не са ми също нужни...
Очаквания вече са докрай излишни...
Отивам до морета, на сърцето чужди...
За мене няма пътища предишни...

И стават двата гларуса на точки...
В далечината на небето се топят...
Не са ми нужни.Не,не искам още...
Мен птиците не могат да ме променят...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Хих... [bravisimo]  [inlovee]

[{dulgokoska}]

 [kisss]

[dodic]

Страхотни сте. :)

[Афродита]

не мога да събера и мислите си след стихчето ви ...  [inloveee]

[Daniiiii]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] Поздравления, много е добро!

[me4tatelka]

И стават двата гларуса на точки...
В далечината на небето се топят...
Не са ми нужни.Не,не искам още...
Мен птиците не могат да ме променят...

[bravisimo] [gentle-fen] [gentle-fen]
Страхотни сте!

[phibi]

Цитирам всички  :)