Подарък!

[Unforgotten`feeling`f]

Коприненият сняг целува
заспалата  замръзнала земя.
Шейна с децата плува
и се къпе във снега!


Усмивки хиляди красиви,
накичени със звездните зари.
Очакват празниците живи,
някой нещичко да им дари...


Притихва земята.А снежинките бели
прегръщат и пазят града си заспал.
И чупят замъци от студ дебели,
пелена от сняг улиците е застлал...



Денят приближава.Снегът си вали.
А елхата сияе като огъня ярък.
Човекът става.Готов да дари

обичта си - най-хубав подарък!

[{dulgokoska}]

усмихваш, Светле :)

[Unforgotten`feeling`f]

Мерси, слънце  [heart__] :)

[ranenia skorpion]

докато го четях, ми припомни едно отминало детство....
Като че ли когато бяхме малки...нещата с този празник стояха по друг, по - магичен начин , отколкото сега...
Вярата ли се изпари....надеждата ли се изгуби....
Незная....
Благодаря ти  че ме " върна" назад Светле, та да си представя онези изминали години на Коледа, в който истински сияех !
Поздрави за стиха !

[Unforgotten`feeling`f]

Благодаря, скорпионче!
И аз тези дни се замислих...Колко по-красиво беше преди, колко по-лесно беше всичко, когат о бях малка. Няма интриги, няма злоба, всичко е красиво и детско, всичко е чисто и надеждата е жива...А с годините загубваме тази искра в себе си, препятствията, които застават на пъти ни, малко по малко отнемат радостта от живота, от прасзниците. Дано все пак си върнем това, което сме загубили...Дано отвъд всичко черно има един цветен и красив свят, който ще се отвори отново за нас  :)