Поле с цветя /Насън.../ {dulgokoska} и me4tatelka

[me4tatelka]

Върху устните ми – сребърен прашец.
И златисти нишки във косите.
В ръце държа букетче от синчец.
Блясък тайнствен свети ми в очите.
При тебе идвам тази нощ
съня ти да поръся със надежда.
И нежносините цветчета ти оставям –
като се събудиш тебе да поглеждат.
Въздишам се, разливам се по пръстите...
Да ме усетиш в другия си свят...
Намирам смисъл да съм щастие...
Като усмивчица на полски мак...
И да ме вземеш в шепи от обичане...
Една забравена от другите звезда...
Която твоите желания съблича...
И ги прави дири към мечта...

Във края на пътечката е слънце...
За ръката на луничка се държи...
И ние с теб към тях ще тръгнем...
Поле с цветя да посадим...
Погледът ти светъл ме прегръща.
Искам частичка от него да съм.
Искам с тебе в пролет да превръщам
всеки миг. Макар и насън...

[иринка]

мммм ,красота! [cvetee]

[XpacTa_lavista]

 [reevvv] [bravisimo] [cvetee] [cvetee]

[{dulgokoska}]

Прегръщам ви! :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [oops] Нели... ти... изневери ли ми?  [evil]
[lol] [lol] [lol] Извинявайте, дами... нещо съм се разлигавила... стихът ви е прекрасен, като вас самите. Поздрав! :)