Танцувам боса по розов сняг

Started by Gentiana, December 21, 2005, 13:56:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Gentiana

Декември е дискретен, стилен мъж.
Косите му блестят от брилянтина.
Снежинка вместо цвете в джоба. Виж-
напомня ми за трийсетте години.
Учтиво днес ми прави реверанс.
На танц ме кани, а снегът е розов.
Къде намери рози, питам аз,
под нас ги пръсна. Нито глътка проза.
Шампанско пихме , стихове шептя.
И комплиментите му бяха  мили.
Върти се диво моята глава,
да кажа "не" аз просто нямам сили.
Макар да мразя този зимен студ,
със него ще танцувам, ще се смея.
Галантен кавалер, но малко луд-
Как сладко да се сваля той умее.
Облечена във рокля от мъгла-
прекрасна, тънка, в нежно бледосиньо.
Отива ми, горещо е така.
Ще се събуя боса-в стил "Богиня".
Ухае на съблазън розов цвят,
ръцете му са силни,нежни, топли.
Танцувам боса,дреме нощен град,
зад кофите надават котки вопли.
Луната е естествено сега
красиво пълнолунна и голяма .
Импулси по кръвта ми...Тишина.
Значение тук нищо друго няма.
Снегът се разтопи от тази страст,
декември поклони се... и замина.
Настинка не ми мърда...Бързо в нас...
Да сложа чайника...Е, да-настинах,
но струваше си този нощен валс
и цялата емоция красива.
Със чай от рози се лекувам. Шанс...
Декември зад прозореца се скрива.




,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ranenia skorpion

"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.