Усмихни ми се

[Gentiana]

Разтвори пръстите ми.
Там Розата на мига спи.
Толкова нежна,
като дъха на Тъгата.
Има деликатно ухание
на сънувани дни,
в които е царувала
в душата ми Самотата.

Една лъжичка нощ в кафето.
Вместо захар или мед.
Няколко ягоди
и две - три смокини.
Търкулнато щастие.
Поглед с усмивка напред.
Глътка лудост...
Ех, не казвай, че ще ни мине.

[Barbarian]

О,тя не минава,тя връхлита.
Защо желаем нещо,което само идва
тя е страшна,възели разплита,
но вещае пепел,никого не да пита.

Защо зовем я,бездиханна е?
Сами ще бъдем и след нея.
Кове болка и нерадост.Не!
Как искам щастие да сея.......

[Gentiana]

Посей щастие
и деликатни усмивки
с изящната форма
на момини сълзи
снежнобели.
Лудостта е в нас,
тя не знае почивка,
а и право в сърцето се цели.
Сами и преди, и след
ближем рани
и отново да боли
сме готови.
В пепелта на спомените
се ровим неразбрани.
Парва въгленче
и огънят се разгаря отново .
:)

[Barbarian]

Въгленът носи нещастие,
ненужни са наш'те мечти.
Семейното не е проклятие,
ако с него не сме сами.

Бели са нощите в мислите
черен по тях е денят.
Живейте,недейте да нищите,
и болките дълбоко ще спят.