Скок!...

[{dulgokoska}]

Стъмва се..
Оттук насетне камъни..
Редят небета.
Падат по главите..
Наместо
напривикналите
листопади..
Когато с теб
сърцето си делиме...
Градината
осейва се с гробове..
Празни,
също
като нашите дела..
И не, защото
имаме вини /във миналото/..
Случва ни се..
черна мъка по дома...
Която реже..
и..
Накуцва ми ръката..
Скалпелната точност превалява..
На едри локви.
Спомени в душата..
Които никой
ден не отшумяват...
И все така.
Над мислите ни тежки..
Канари се канят
да се хвърлят,
скочат..
А ти оставаш
винаги на свежест..
Пълна
и с човечност във живота си...
Аз отсреща..
чакам
да не паднеш..
И с поглед
те побутвам
тайно в дните...
А след вечер,
всяка нощ,
от пладне..
Си вземам скъпо,
чак до цвят зорите...
Задето си ми Всичко,
като дъхове..
Секнали, насечени..
Разбити...
В клетката
на хищните сбогувания..
Аз се блъскам,
блъскам се в стените /Т/и'...

[Mistic]

Знаеш...прекрасно е..  :)