Прилуняване...

[Mistic]

Прилуняване...

Камширени мигли се стелят по земята...
Цял листопад...
Бели привидения градят небето, ятата...
Ръце от лен обвиват сърцата...
До спукване...
Играят белот със съдбата...
И загубят ли...
Прилуняване ги чака...
Часовници стоманено отброяват,
сетния ти поглед, очите накърняват...
Насълзяват...
Пропукване рисува по стъклото...
И писък...
Смехът ти танцува ехидно, горкото...
Чашата изрисувана ще се сцепи веч...
Кървави стъкълца летят...
Струйка по струйка, теч...
Образи ти се пулят, менят
твоето светоусещане...
Валят лица отгоре
плачещи, пеещи, смеещи...
Заливат те...цяло морé,
а ти се отдаваш... /удавяш/

[XpacTa_lavista]

Твоят стих ми е в тон със снега [inlovee]

[Mistic]

Твоят стих ми е в тон със снега [inlovee]

:)

П.П.  Искам и при нас да има сняг  [confused]

[Jane]

Винаги дълбок, замислен и замислящ...;)  [heart__]

(ПП. Споко, и при нас няма... [confused])

[Mistic]

Винаги дълбок, замислен и замислящ...;)  [heart__]

(ПП. Споко, и при нас няма... [confused])

[gu6]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Както вече ти казах - не си никак ритмичен. Но замисълът ти ми хресва. Сигурна съм, че следващия ти опит ще е по-добър!  [heart__]

[me4tatelka]

Хареса ми!  [inlovee]