С странници не бива да говорим

[phibi]

Обичам те. Макар че си ми липсвал.
И дваж по повече си ме грешал.
Ръцете ми самотно се разлистват,
когато знаят - ти си ги желал,
а днес си тъй далечен. Нечий чужд човек.

(А с странници не бива да говорим.)

И с теб се губим. Вече век след век
живеем в сън, гротесково престорен,
че има още смисъл, още има време...

Недей се чувства  отговорен – 
отдавна нямаш общо с мене.

А с странници не бива да говорим.

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [ami segaaa] Не бива, ама е много хубаво!

[{dulgokoska}]

след твои лирически откровения вълнението е твърде силно, за да измисля какво да кажа... винаги

[ilusia]

UAU  [heart__] [heart__] [heart__]

[Gentiana]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[danito]

 [plqs plqs] [plqs plqs]

[vesselin]

Много пъти съм ти го писал и с риск да се повторя пак ще ти кажа, че си страшно добра!!!

[Zatoichi]

Понякога обаче странниците могат да ни кажат много работи.  :) Браво,Юле,хубав стих!

[Jane]

Виж се как ни оставяш без дъх, а после кажи, че не можеш... [confused]
Страхотен стих!

[phibi]

[mariana_fairy]

Ех, разнежи ми душичката  [heart__]