Дихание без душевен смок.

[ilusia]

Сълзи две търкулнаха се ,
върху изкорубеното ми лице.
Залеза във своят дом от арогантност ,
на сила , някак си ме взе.

Пробудена , без лунните лъчи.
Само сърцето се погали.
Без тръни , единствено с лъжи.
Свободата и съня - последните другари.

Болката разкъсва по час от мене.
Минути от смъртта ми ме делят.
Спомена ще ме превземе.
Палачи птици в полет ще дарят.

В свят , където чуждо се нарича всичко твое.
Където никоя не съм била , и нищо имала....
И залеза обрича на изгнание илюзията за "мое"
След дъх единствен ще съм се намерила

Глътка въздух искам.
Дихание без душевен смок.
Дори и в мен неистово да пискам ,
от себе си изстискала последна капка сок.