Лудости и махмурлуци

[rado]

гротески

Късно след полунощ се събудих в един товарен вагон на Сточна гара и две циганки ми пребъркваха джобовете, защото твърдяха, че сме правили секс, ама през това време аз съм спял. Пари не намериха, но намериха един угаснал фас и си го поделиха, след което тръгнаха да претърсват другите вагони, където някога нощуват разни отрепки и наркомани, с надежда да изкарат някой лев или цигари, тъй като без цигари не става работата. Оставиха ми и една шофьорска шуба, която намерили захвърлена край контейнерите да се завия, понеже след полунощ става студено и има мъгла, а наоколо се търкаляха десетина празни бутилки от бира и една от ракия, но не мога да си спомня сам ли съм ги изпил или с компания; помня само, че някаква чалга пердашеше по едно време и някакви оръфляци ме прескачаха, докато бях проснат в средата на вагона, но после всичко стихна и стана много тихо и много студено. Откакто изгоря кръчмата ,,Последен грош" предпочитам да си купувам пиенето направо от магазина за хранителни стоки, защото излиза по- евтино, а освен това в ресторантите не ме допускат, тъй като не съм бил официално облечен и друго, че съм вдигал скандали, което подронвало престижа на заведението. Може и да е вярно. Не е голям проблем да се сдобиеш с бутилка гроздова; достатъчно е да пообиколиш около контейнерите, където има празни бутилки, празни кашони, разни вехтории; важното е да изпревариш комуналката от фирма ,,Чистота" и циганите, които ровят нощно време из боклуците и да представиш плячката на изкупвателния пункт преди тях. В това отношение съм придобил известен опит.
Когато изгоря кръчмата Последен грош и се разбягаха уличните котки, мина от там една плачеща курва с насинено око и обясни, че я оставили недолюбена, защото онзи само пиел и само я биел, а другата работа не можел да прави като хората. Каза още, че търсела Маню, защото Маню имал да и дава пет лева за една специална услуга, само че този Маню умря още преди да изгори кръчмата –пукна така както си поркаше тихичко и когато келнерът го побутна, за да иска сметката, той се срути като талпа на земята и не мръдна, след което на комина кацна една гарга. После дойдоха едни типове с бели манти и казаха, че бил много умрял и казваха още, че пиел мастиката без вода, защото съпругата му го удряла с тупалката все по главата, от което очите му кръвясали и виждал в тъмното като бухал, но на светло не можел. Тогава жената се разрева още повече, седна на тротоара и извади от торбата една бутилка бира и една солена риба; пиеше и плачеше за Маню и млатеше рибата по бордюра, понеже Маню бил първата и любов, а когато полицаите я помъкнаха нанякъде, тя се втурна да ги целува и викаше още, че иска мъж, защото без мъж не може да се пие бира и да се яде солена риба.
По същото време през Сточна гара минаха едни момчета с раирани шалчета и викаха: ,,Локо! Локо!", след което заминаха за занесат цветя и да се поклонят на бюста на Сандо циганина- символ и талисман на футболния клуб- умрял от препиване след една бурна скръб от поредната загуба на своите любимци. Малко след това се зададе Челсито с неговата тайфа в жълто-черно, носеше едно канарче в клетка  и се хилеше без зъби, защото на някакъв футболен мач му избили зъбите, поради което Челсито много фъфлеше и плюеше по време на патриотичната реч, която произнасяше пред паметника на патрона, а гаргата съвсем некултурно му се изсра на челото.
Малко преди да изгори кръчмата ,,Последен грош" жена ми ме изгони от къщи и ми изхвърли парцалите на стълбището, щото и омръзнало да се връщам среднощ пиян и да не подхващам работа. Абсолютно щурава женска логика: де се е чуло и видяло един средностатистически интелектуалец да се връща среднощ трезвен, а на всичко отгоре и да ходи на работа. То това последното е за аматьорите, а ние- професионалистите си седим в кръчмата. Истина е, че работа няма дори за всички политици, а камо ли за интелектуалци от моя мащаб. И какво да работя? Да стана общински съветник или може би нощен пазач по строежите?  По принцип това не би била много лоша идея- доста престижна длъжност за българския интелектуалец- ако не съществуваше един сериозен проблем: Не дават да се пие. Само една вечер дремах в един фургон в двора на някакъв строеж  и на следващата вечер фирмаджията ме откри между кашоните- пиян кьор- кютук и ме изхвърли като мръсно коте. Интересно, че понастоящем в Пловдив поне половината интелектуалци продават семки на пазара, поливат градинки или са се хванали нощни пазачи по строежите и докато гонят звездния си миг и цитират Чалз Буковски, бутилката с грапа свършва, след което пият бира за изтрезняване. Май горе- долу до там сме я докарали. На колегата отсреща, докато поркал му откраднали кучето, сакото и ченето с два златни зъба, а той се радваше, че не са му откраднали тетрадката със стиховете, което би било прецедент в практиката  на крадците, явно предпочитащи кучето и ченето пред интелектуалния продукт. Успокоих го и му казах, че тази тетрадка даже и за тоалетни нужди не става, защото хората са измислили по- специална хартия.
Когато изгоря кръчмата Последен грош, аз вече бях заел мястото си във вагона на  Сточна гара и, ставайки среднощ да пикая, усетих миризмата на изгоряла мърша и пушилката, която се стелеше по паважите край автобусната спирка; веднага след това през кръстовището преминаха с вой няколко пожарни коли и няколко улични котки, които мяучеха протяжно. Когато отидох да видя какво става, кръчмата вече догаряше, носеше се смрад на пушеци и кърлънгъч, гаргата се беше прехвърлила на съседната къща и се чуваше пукот от гърмящи бутилки, а двама клошари клечаха по тротоара, пиеха и плачеха, защото успели да спасят от огъня само три бутилки грапа и една от водка; всичко останало отишло зян.
Когато се върна Челсито от мача- оня дето се хили без зъби- с неговата тайфа от идиотчета преровиха за всеки случай пепелището и откриха още пет здрави бутилки, след което насядаха по тротоара с развети жълти знамена: Чобан Тодю, тъпото Мити, Ванчо ряпата, Чината, Чората, Къната и останалите бабаити; бяха се нацепили здраво и искаха още, за да споделят радостта си от равния мач и по случай щастливото избавление, щото полицията ги  беше арестувала, че хвърлят камъни по един заралийски автобус. Челсито успял да ги отърве от ареста, понеже полицаите му имат доверие; той е по професия ключар и умее  да отваря само с поглед  като истински магьосник каси, секретни брави, банкови трезори, автомобили от всякакви марки- един талант, който полицията особено цени и често има нужда от неговите услуги, когато се е затрил някакъв ключ. Накрая освободили онези хубостници с по един шамар във врата и един шут в задника- наистина най- мъдрото решение, след което те взели със себе си  плачещата курва и с развети знамена се отправили към прелеза на Сточна гара, но за съжаление, докато  Челсито я утешавал край една ограда, щото не се намелили други утешители, котките отмъкнали солената риба, поради което тя пиеше бирата без мезе и ронеше сълзи за Маню, дето пукнал така внезапно без да и се обади. Тогава чобан Тодю извади от торбата  една цалапишка луканка с много червен пипер и юнаците извикаха ура, а  Челсито произнесе една прочувствена реч за непобедимия отбор, от която никой нищо не разбра, понеже той  фъфлеше като поп на пет ракии и един стар касетофон стържеше сърцераздирателно ,,блю, блю канари", докато котките гледаха замечтано към клетката с развълнуваното канарче и мяучеха .
Когато свършиха луканките и бутилките бяха изпразнени, цялата група се понесе през глухия прелез с развети жълти знамена и патриотични песни, а на Сточна гара остана само пепелището от изгорялата кръчма и онази гарга, която грачеше недоволно от съседния покрив.
Тогава заваля дъжд, после го обърна на сняг, след малко изтрополя Ямболския влак и аз побързах да се върна в моето убежище, където циганките бяха натрупали още кашони и парцали от контейнерите за смет, в които можех да се заровя, щото знаеха, че ще се върна по някое време премръзнал и пиян и може да ме хване някоя лоша болест. Обстановката стана още по- комфортна, когато се появиха от някъде парчета стиропор, дунапрен и други строителни материали, коитоСлед приключването на настоящото произведение, възнамерявам да започна изследване в десетина тома за културното наследство на древните българи в епохата преди сътворението.Съществува версия, че динозаврите са възникнали в резултат на генетичен експеримент. Много ме вълнува тази тема .
-   Съпругата ви как приема вашето уединение?
-   С ентусиазъм.
И така нататък. В следващия брой се появи статия, че великият творец Р е възприел идеята за творческо уединение, подобно Диоген и Заратустра и размишлява върху философията на живота- далеч от хорската суета. Само дето не писаха, че е минал на пост и молитва, трезвеност и покаяние. То това остава.
В края на краищата се устроих великолепно. Примъкнах от улицата една изхвърлена маса, три- четири разкривени стола, един шкаф, един матрак; подредих, почистих  и се приготвих да посрещам Коледа. Дори намерих на пазара една захвърлена елха и я курдисах в средата на вагона. Освен това набавих достатъчно алкохол- някаква грапа на цар Киро и наливно вино; карантия и кокали от кланицата. Приготвих скарата, доставих дърва, един телевизор на акумулатор, един раздрънкан касетофон; с други думи- наканих се да прекарам празниците  не по- зле от самия Епикур, само дето липсват танцуващи вакханки, но в един момент липсата може да бъде компенсирана от танцуващи циганки; като удари човек две- три ракии и не прави особена  разлика между кючека и балета, а що се отнася до останалите услуги, определено не ми се играе на руска рулетка, колкото и да съм пиян.
Ами харно го бях планирал това тържество, но ми мина котка път. Обърна се каруцата; то кога ли не съм  бил Марко Тотев...
Тъкмо в разгара на подготовката, когато вече палех свещите и циганките загряваха с бутилка грапа, щото без предварителна загрявка не може да се издържи на натоварването, вратата изтрещя ; за малко да се откачи от пантите и  във вагона заедно с вятъра и студената мъгла връхлетя някакво разярено женище- увито в кожи и шалове. Погледнах я и се вкамених- законната съпруга.
Настръхнала, настървена, мятаща мълнии. С ръце на хълбоците, настъпателна, разкрачена като жандармерийски фелдфебел. Бясна.
Циганките само като я мярнаха, се изстреляха навън с космическа скорост.
-   Така значи а! Уредил си се като министър на социалните грижи. Комфорт и разгул. Даже и циганки си събрал около себе си. Развратно копеле!
-   Не съм ги викал. Те дойдоха само да се стоплят и отиват на гарата- мрънках аз съвсем обезкуражен и се чудех как да измисля план за бягство, ако ситуацията стане по- напечена. За всеки случай.
-   Ама какви са тези жени, дето те търсят непрекъснато по телефона, бре? Какво е това чудо- една, че две, че три?.. Станал си много известен. Някакви литературни четения, някакви конкурси, някакви рецитали; ще ги видим тия твои конкурси и рецитали!
По гърба ми полазиха студени тръпки. Хем зъзнех, хем се потях. Сетих се кой може да ме е търсил. Те са едни младички, пухкави, красиви... Хъката- мъката- не знам какво да отговоря.
-   Вероятно са  момичетата от  литературния  кръжок- във връзка с представянето на една книга...
-   Какво, какво!? Какви момичета?
-   Ами едни поетеси...
-   Поетеси ли!? Ще ти дам аз на тебе едни поетеси, гиди вампирино! Ще ти дам една лирика и рецитали! Мръсник, развратник, непрокопсаник, хаймана , гаден писател, дърто магаре!.. Ще ти откъсна топките- марш в къщи!
-   Ама чакай малко!
-   Няма какво да те чакам; събирай си партакешите и тръгвай пред мен!

         Р