Непобедим е онзи който победи себе си

[ilusia]

Непобедим е онзи който победи себе си

Не помня дали съм го чела някъде или главата ми туко що го измъдри , просто ми хрумна , като мисъл , а дали е моя едва ли има особено значение .
Просто се замислих от къде идва страхът . Той има много измерения. Страх от отхвърляне , страх от забравяне , страх от хора , страх от разкриване на тайни , страх от спомени , страх....
А страхът е нещо , което понякога успява да ни победи. Но как нещо може да ни победи , ако го признаем вътре в себе си ? Може ли да ни заболи от вече призната за нас истина ? Ако победим ние самите себе си , може ли тогава някой друг да ни победи ?

[tonnny_bg]

В какво се изразява победата над самите себе си ?

А относно страха ами той си ни е в кръвта ,в природата .Няма как да не го изпитваме като смея да твърдя ,че повечето ни страхове сами си ги пораждаме .Може би за да се защитим ,като си кажем че това не е за нас и ..следва бягство.Бягство от страха пред неизвестното,страха да се провалим ,страха да ни отхвърлят.
Победата се изразява ,може би ,в това въпреки че осъзнаваме страха да се изправим срещу него и да го направим .Но не е лесно .По-лесното е просто да избягаме ,да заобиколим проблема.Сещам се за моя страх от високо,още не мога да го превъзмогна ,въпреки че се изправям срещу него ,всеки път ми иде да изкрещя и да избягам ,да се скрия.За всички останали страхове ,им намирам колая и донякъде мисля че се справям .Но не мога да го определя като победа над себе си .Едва ли е това ?Победата над себе си е нещо друго.Победа над недостатъците,победа с времето,но не е свързано със страховете ни.

[Rocka_Rola]

аз бих попитал как е възможно човек да се саамопобеди??????

[ilusia]

Всяка победа е загуба и всяка загуба е победа.
И в двата случая печелиш , яко нали 

Как може човек да победи себе си ли ?
Като постави под контрол характера си. Страстите си , гнева си , болката си.
Всичко , което е способно да надееле над здравия ни разум ,  да разруши мира в нас и да направи на пух и прах собствената ни вселена.
Ако сам победиш страха от тъмното , ако сам се превърнеш в тъмното , ако го разбереш - него , природата му и най-вече какво е онова в тъмното , което е плаши то си победил и себе си и страха си И едва ли вече тъмнината ще може да те уплаши . С емоциите е същото , със страха е същото. Когато разбереш и победиш причината , побеждаваш себе си. А причината колкото и арогантно да искаме да я търсим в другите , най-често е в нас самите
Да вземем например гнева. Гнева ни прави слаби и уязвими. Карани да говорим необмислено и да действаме не целенасочено. Но ако се научиш да поставяш под контрол гнева си , няма нищо , което да може да те разгневи до толкова , че да покажеш своята слабост. Пък и винаги е хубаво да развалиш нечии сметки и провокации , когато замълчиш. Мама някога ми казваше ," с мълчание най-достойно се излиза от ситуацията. Почнеш ли да се обясняваш , извиняваш и изясняваш - вече си загубила" е не беше точно така но в тоя дух Права беше мама  Винаги е права. Впрочем като се замисля , май не помня мама да е грешила в преценката си за хората около мен или за моето държание и всичко в живота .... абе майките са хубаво нещо да ги слушаш... жалко , че твърде късно го разбираш ;) 

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Размишлявайки върху последния пост... в главата ми се оформиха някой идейки. Всичко това с преудоляването на страховете е супер... чудесно е човек да умее да се владее, но...

...Ако сам победиш страха от тъмното , ако сам се превърнеш в тъмното...  [/b]

Когато прочетох това... просто не можах да се стърпя...
Честно казано, ако помислим релано... единственото което може да се случи, ако сам се превърнеш в тъмно е да си станал негър  

[FaLLeN_AnGeL]

страхът те прави човек.хората трябва да се научат да се страхуват,за да могат да го победят.срах се побеждава със страх..само когато се изправим срещу страховете си,само тогава ще победим..и вече може да се наречем непобедени

[ilusia]

Размишлявайки върху последния пост... в главата ми се оформиха някой идейки. Всичко това с преудоляването на страховете е супер... чудесно е човек да умее да се владее, но...

...Ако сам победиш страха от тъмното , ако сам се превърнеш в тъмното...  [/b]

Когато прочетох това... просто не можах да се стърпя...
Честно казано, ако помислим релано... единственото което може да се случи, ако сам се превърнеш в тъмно е да си станал негър 

Не съм расист , принципно нямам нищо против негрите ;)
Но добре знаеш , че тва беше метафора

[XpacTa_lavista]

Ако сам победиш страха от тъмното , ако сам се превърнеш в тъмното

На мен пък точно това най-много ми хареса от казаното. След това обаче ще се наложи да разчистваме и сметките със светлото.

[Feanor]

Как може човек да победи себе си ли ?
Като постави под контрол характера си. Страстите си , гнева си , болката си.
Всичко , което е способно да надееле над здравия ни разум ,  да разруши мира в нас и да направи на пух и прах собствената ни вселена.

Май не си единствената, която стига до такива изводи:

Шестото правило на магьосника: единственият суверен, който можеш да си позволиш да те управлява, е разумът.

Голяма сапунка му е поредицата, ама има и доста ценни неща вътре.

[Her Infernal Majesty]

Всяка победа е загуба и всяка загуба е победа.
И в двата случая печелиш , яко нали 

Как може човек да победи себе си ли ?
Като постави под контрол характера си. Страстите си , гнева си , болката си.
Всичко , което е способно да надееле над здравия ни разум ,  да разруши мира в нас и да направи на пух и прах собствената ни вселена.
Ако сам победиш страха от тъмното , ако сам се превърнеш в тъмното , ако го разбереш - него , природата му и най-вече какво е онова в тъмното , което е плаши то си победил и себе си и страха си И едва ли вече тъмнината ще може да те уплаши . С емоциите е същото , със страха е същото. Когато разбереш и победиш причината , побеждаваш себе си. А причината колкото и арогантно да искаме да я търсим в другите , най-често е в нас самите
Да вземем например гнева. Гнева ни прави слаби и уязвими. Карани да говорим необмислено и да действаме не целенасочено. Но ако се научиш да поставяш под контрол гнева си , няма нищо , което да може да те разгневи до толкова , че да покажеш своята слабост. Пък и винаги е хубаво да развалиш нечии сметки и провокации , когато замълчиш.   

Този пост просо ме остави безмълвна... казано е всичко ... което бих искала да кажа по темата..иии то достатъчно убедително....

[tonnny_bg]

Илюзийка е спец в това да задава въпроси и после изчерпателно да им отговаря .

[XpacTa_lavista]

И протосите така си мислеха, че като знаят на зерговете спатиите, ще ги изчекнат, в крайна сметка изгубиха родния си свят[lol] Шегувам се, много ми хареса изказването ти Понякога е трудно да се върнеш от едно състояние в друго. Затова борбата със себе си е сложна, нищо, че е с открити карти

[ilusia]

Бе понякога и аз имам акъл като за 5 стотинки 
Абе каквото и да си говорим честната игра не е най-лесната но е най-достойната ...
А ако човек няма честа и достойнство за себе си и в себе си - значи нищо няма 
И не е важно кой , какво и как казва Важното е какво Ти знаеш , защото ако нямаш себе си нямаш нищо и никого ... вероятно тези мисли са доста изтъркани но са моите мисли , така както ги чувствам в себе си

[`Fallen_Angel`]

Поздрави към авторката - много хубава тема, в която исках да пиша от няколко дена, но не намирах време, муза и като цяло ме беше обхванал непобедим мързел

Преди да започна с дървената си философия, искам да подчертая, че не искам да ангажирам никого с мнението си, че сега ще си го  измислям и не съм сигурна в правотата на думите си и просто мисля да се хвърля в несвързани бръщолевения, за което искам искрено да се извиня..

И след като изписах повече предисловия, отколкото нещо съществено, нека да започвам...


Както Свобода, така и аз се научих да слушам твърде късно майка и приятели, а те, обикновено, ти мислят най-доброто и не дават съвети на халост.. Оттам ми идва мисълта, че не съм много съгласна с Илюзия относно това, че ти си знаеш какъв си и никой не може да ти каже ..От една страна това е така, не можеш да се вслушваш в другите, за да ти бъдат те морален коректив, но не можеш и да си мислиш, че само ти си прав, че само ти дърпаш в правилната посока, такава философия обикновено  носи в себе си наченки на егоизъм, егоцентризъм, тесногръдие и други такива прояви на егото ... Чуджото мнение е ориентир докъде си стигнал, накъде вървиш и е малко или много полезна критика .. Затова и не смятам, че когато тръгнеш да се самопокоряваш, трябва да слушаш единствено вътрешния си глас, за да ти се каже къде точно може би имаш грешки .. и в тоя ред на мисли ми идва фразичката "Това, че ти не си харесваш усмивката, не значи, че тя не означава целия свят за някого" ... Та мисълта ми беше, че общественото животно, поне малко трябва да слуша стадото, колкото да не се окаже само в гората със собствените си изкривени огледала ...

Другото, което ми дойде наум, вече прочетах в поста на адашката ми по ник.. Човек не трябва да спира да се страхува .. Само глупаците се опитват да изкоренят страха от себе си .. Едно е да се опитваш да не изпадаш в маниакална параноя, друго е здравият ти разум да ти говори чрез страха, в опит да ти обясни " Не, там не е за теб, изчакай малко " .. Все пак, според мен, е глупаво да се опитваш да сринеш стени, за които не им е дошло времето .. Да, трябва да вървиш напред, но не и когато отвсякъде виждаш червено, само и само да си докажеш, че можеш .. Ако наистина можеш нещо, първо ще си преценил колко, кога и как можеш, а после ще скачаш в ледената вода. Макар че не отричам, че имено от безрасъдно геройство са се раждали доста интересни плодове, но един умен човек, винаги трябва да се опитва да има почва под краката си, а не да разчита, че всичко ще се нареди добре, че той винаги ще го може .. Съдбата има странно чувство за хумор ..

Още една последна забележка и мисля да прекратя с писането си на "Война и мир".. Съгласна съм, че трябва да познаваш тъмнината, но когато опознаеш нещо и започнеш да го приемаш .. Това не е победа над теб, не е победа над него, а знак, че малко или много си пораснал до един етап, където този фактор, вече не е такъв .. Ти не побеждаваш тъмнината, не ставаш тъмнината, но я възприемаш като нещо нормално, като просто нещо, което вече не упражнява "страшно" влияние, а просто е там .. По същия начин не смятам, че побеждаваш себе си, според мен просто израстващ, а когато израстваш, ти не се побеждаваш, а се променяш .. Сигурно идеята за победа идва от това, че минаваш през нова фаза, в която смяташ, че няма да имаш успех, но времето и акъла имат доста силен ефект, уж

Пък и е най-лесно да победиш себе си .. цял живот си със себе си, малко или много се научаваш да се познаваш в различни ситуации, в различни мисловни състояния .. трудно се побеждават другите, тяхното влияние и непредвидени "ицепки", но според мен и това идва с времето и с акъла .. Когато си два хода напред в мислите си, не е върпос на победа, на смелост и на липса на страх, а просто на това, че си поумнял ... Един умен човек винаги се моли преди битка, винаги е готов за провал и го приема, а не се мисли за ангел небесен

Знам, че не съм казала нищо умно, знам, че едва ли има много общо с идеята, която Съни се е опитала да вложи в нея, но така ми дойде - така го написах

Та така ..

[ilusia]

Тони , аз не отричам казаното от тебе.
Просто проблема е , че вкарвате думите ми в крайности.
Разбира се , че всичко има две страни и има смисъл в думите ти , не съм го и отрекла.
Баланса му е майката и все пак хората могат да те подведат , то и сам можеш , но тогава си виновен единствено ти, ако виновни могат да има тогава , едва ли някой си мисли сам злото