Срутено небе (от монолога ни) - phibi & Jane

[Jane]

/phibi   &   Jane/

Небето ми се срути. Като стар таван.
И ситничко прокапаха капризи.
Разменям няколко мечти с диван
и две-три сълзи за корнизи
(че много тъмни са ми тия дни очите)

Какво ли да направя? Нямам цвете,
ни саксия, нито пръст във стаята...
И щорите се счупиха... Пердето
се скъса пак от светлото. От вятъра...

И малко съм самотна. Само шепа.
Но вълците ме срещат. И ми вият.
Отломките на своя свят си прося.
Сама наливам (страстно) да изпия
последните си капки от себичност...

Но мога ли... Не съм ли твърде свикнала?
Oтвикнала от всичкото красиво...
В готически кошмари се преплитам
всяка нощ... Омръзна ми... Ще пия!

Небето ми се срути. Като мене.
Привършват ми запасите отричане.
Разменям три живота време
за няколко измами на обичане.

Дори да се преструвам на жената,
направена от лед, на злобна кучка,
наливам си. И пия. От инатост.
Защото съм сама. А дяволски ми пука.

[Афродита]

последните трички ...  [heart__] [heart__] [heart__]

[Gentiana]

 [bravisimo] [bravisimo]

[иринка]

[evala]

[Jane]

Благодарим виииии [inlovee]  [heart__]  [inlovee] [heart__]

Вчера май е била вечерта на кооперативките. Позрав за хубавия стих [bravisimo]

ХраСта, ами възможно е... Но нека;) Споделената поезия е прекрасно чувство...

Прекрасен стих!  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Оплитам мрежите на вечерта в колани.
И връзвам лудостта ти зад байрите.
Търкулнаха се дните - недоизживяни.
Небето се разплита от капризите им.

На своя ръб поклащам воля и не смея
своите тавани да съборя над небето.
И една такава - мъничка живея,
цяла от безоблачност изплетена.

..И прекрасен отговор! Много прегръдки и от двете ни! :)

[phibi]

Както каза вече Вели, благодарим на всички ви, че сте поспрели тук! :)
Специално на нашата розичка за невероятния отговор [heart__]