Сега е есен

[иринка]

На гарите ни кукувици си гнезда направиха
и опустяхме ние, точно като тях.
Сега е есен.Други нашите места запазиха.
Сега е есен,носи ни любовен листопад.

Ще си отивам бавно, както и живота ни.
Ще се изпея като тая кукувича песен.
Ще се извикам, като виковете восъчни.
Отивай си!Не виждаш ли, във нас е есен.

Сега е есен.(Лято ний сме нямали...)
Дори и вятърът ми пречи да те стигна!
Сега е есен. Стига сме си бягали!
На тая гара влакът ни подмина...
*29.11.2007*

[{dulgokoska}]

Недей да търсиш пристан за тъгата ми...
Сезонът помни всичките ни дни...
Знае как орязахме крилата си...
Песните си как /от мойте/ раздели...

Гнездиш ли в мене... после стигаш другаде...
И, не се съмнявам, няма да се спреш...
Свирките на локомотива тъмни са...
И в нас пищят... последната ти свещ...

Ще духна, ще запаля и угася...
Сетне всяка гара ще пресипне...
Влаковете носят чужди есени...
А нашата... се готви да отлитне...