Висока болка!...

[{dulgokoska}]

Празната ми част не ме вини...
Тя е тиха, бурите си дави...
Научила се е да ги мълчи...
Преглъщайки през есен листопади...

Кратко пише, само спомен-два...
И затваря плътните си книги...
От които четох... Срамота...
Разляла в мене свян да се попива...

Не ми се мисли... Как да я предам...
Леката и' тежест ме привлича...
Блее звън по дългата ми длан...
И настръхвам... Плаче в мен момиче...

Устните му как треперят, спят...
Различавам даже малко думи...
"Да се разлея"... дали във глас, по плът?!...
"Очите ти"... и спира... Помежду ми...

Тътне скрита тежка лекота...
Страниците бягат и... политам...
Животът знае малко чудеса...
Колко много те приличат на убийства...

Празната ми част не ме вини...
Тя удавя в бури тишината...
Висока болка прогърми ли...
Пада сняг... Чета нататък!...

[Афродита]

емоционално ... тъжно ... и ... уникално усещане ... съчетани в прекрасен стих ... [heart__]

[phibi]

[kiss2] [gentlefen] Хубавото си е хубаво ,не може да се отрече. [inlovee]

[NiksY]

Това го бях пропуснал  [cvetee]

[Mistic]

Ммм... прекрасно.  :)