"И не ме прегръщаш… И не ме тешиш…"

[{dulgokoska}]

И не ме прегръщаш... И не ме тешиш...
Как болят ме облаците нощни...
Щом почукаш / не звъниш/...
И влезеш в празната ми гостна...
Потърквам длани. Не горят...
В очакване да ги целуваш...
Гледам в твойте стъпала...
Къде си ходил и коя си чувал...
И не ме прегръщаш... И не ме тешиш...
Потрепват тънките пердета...
Когато в мене се вселиш...
И вържеш примка на въжето...
Не трия пръсти. Не проплаквам...
Погледи си правя бистри...
Събличам гладките халати...
И се стъпквам... Ти не искаш...
И не ме прегръщаш... И не ме тешиш...
Гърчовете ми затихват...
Луната вън в метал гнезди...
Бронята ти се развихря...
Отразявам се за само миг...
Избледнявам... и се стичам...
Подметките ти имат щит...
По мен не могат да обичат...
И не ме прегръщаш... И не ме тешиш...

[phibi]

 [evala] [evala] [evala] [evala] [evala]

[dodic]

Нямам такива думи, с които да изразя възхищението си Дългокоске.
Стилът ти на писане е уникален.
Хиляди поздравления.  :)

[Афродита]

казах ти и преди ... страхотно е ...  :fireheart:

[DOBESTO]

толкова е нежно, тъжно, прочуствено, лирично, нямам думи

[{dulgokoska}]

Със сърце ви прегръщам! :)

[me4tatelka]

Неповторима...  [heart__]

[иринка]

Прелест !