Открита в нестандарта ти заставам!...

[{dulgokoska}]

Не си отивай... и не ме оставяй... и не го допускай...

Не ми напомняй пак
как с теб се разминаваме...
Готова съм да чакам от перце...
Пухче... перушинка... Известяване...
Че ще ме вземеш... някога...
Къде...
Да се потърся в погледа ти морски...
Морето е голямата Земя...
И пътищата водят ни при Горския...
А той разделя специални същества...
Нестандартните им стъпки, мисли, чувства...
Подрежда по стандартните критерии...

Не си отивай... и не ме оставяй... и не го допускай...

Защото после... всеки ще е гений...
А тогава Кой ще е различен...
Изобретателите ще се преповтарят...
Звукът ще стане скърцане лирично...
Гласът ми е започнал и отпаднал...
Та... не си отивай... гумичка купи...
Или да ти пратя във писмо...
Но не, за да сме същите кутии...
Пълни с празното очакване... на що?!...
Капакът ми е кривнат и ще падне...
Трябва само милилитър дъх...
Открита в нестандарта ти заставам...
Дали съм твоя търсен връх...
От който не желая ти да паднеш...
Хранатата ти в какво се състои...
Заблуди и несбъднати желания...
Опити, отказване... Или?!...

Не си отивай... и не ме оставяй... и не го допускай...

[RAZLICHEN]

Хубаво е... [cvetee]

[Mistic]

Много хубаво даже.  :)
Браво, Нел!

[Zatoichi]

Красиви слова,чудесен стих  [cvetee]

[Афродита]

ей дребосък, че кой пък би допуснал да остави точно пък теб ... очарователнен стих ... [heart__]