Тъмно е

[Gentiana]

Светлината е наказание.
Крещят слепите ти очи.
Наказваш ме с противостояния.
Знам, че много боли.
Но протягам ръцете,
които в нощите изгори.
Докосни ги... И двете.
Челото на мига целуни.
Пещера е душата.
В дъното и - вода,
неосквернена и чиста,
като от горест сълза.
Няма да се напием.
Жадни са нашите дни.
Но в минутите кратки
нижем бисер-мечти,
търсим рози без тръни,
в нови-стари игри
си играем на чувства.
Се ла ви, се ла ви.
Нещо май ме попита?
Всъщност -не...
Ех... и ти!
Уморените птици
ги убиват. Нали?