Беше...

[Mistic]

Беше...

Когато камбана църковна в небето забива,
когато поля от черни лалета по пътя си минаваш...
Тогава знай - на пепел ще бъдеш, ронлива...
И лъчи от дъга ще те дърпат да ставаш...

Но в метална бутилка ще пищи прахът ти...
Вятър беше някога, необуздан...
А сега задухаш ли - секне дъхът ти...
И падаш в земята, като в удобен параван...
(за слабостта ти)

Беше...

[Афродита]

приеми моите адмирации  [bravisimo]

[Mistic]

приеми моите адмирации  [bravisimo]

Ще ги приема, разбира се...
Благодаря.  :)

[DOBESTO]

уау, много е силно, браво [heart__]

[Mistic]

уау, много е силно, браво [heart__]

Мерсиии  :)

[me4tatelka]

 [heart__] [heart__] [heart__]

[{dulgokoska}]

хареса ми :)

[tonnny_bg]

 aplaus           

[Mistic]

Благодаря ви..

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [namigG] Аз като говоря не приказвам...  :p

[TallyWeijl]

  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[Gentiana]

Беше...

Когато камбана църковна в небето забива,
когато поля от черни лалета по пътя си минаваш...
Тогава знай - на пепел ще бъдеш, ронлива...
И лъчи от дъга ще те дърпат да ставаш...

Но в метална бутилка ще пищи прахът ти...
Вятър беше някога, необуздан...
А сега задухаш ли - секне дъхът ти...
И падаш в земята, като в удобен параван...
(за слабостта ти)

Беше...

Бях...
Пред прага на отвъдното
днес стоя.
Затворени са портите.
Гаргойлите нещо си шепнат.
Измерения в лилаво.
Разсипан бокал с тъга.
В кокетните асфодели
ухание на спомен трепна.
И харпията - душа на злото
неистово в мрака пищи.
Толкова е студено.
Плисък на вода в тишината.
Отвори ми...
Или обратно ме върни.
Бог или демон...
Отнемаш ми светлината.
Тленното ще забрави.
Духът ще продължи.
Нощна пеперуда
ще разкъса мрака
с крилете си нежни.
Бях...
Ще бъда...
Може би.
Някои вярват, че се връщат.
Неизбежно.

Добър стих, Mistic   :)
Поздрави! [cvetee]

[vesselin]

Поздрав и от мен!!!

[Jane]

..Страшно докосващ, както винаги... [heart__]

[XpacTa_lavista]

Още от вчера си го набелязах [inlovee]