Снежна самота

[reinbow]

В синьобял искрящ полумрак
пада тихо и бавно нощта,
в нежноблед,  сребрист снегопад
се промъква на пръсти сънят.

Песен пеят голите клони,
скреж рисува прозореца сив,
палав вятър снежинките гони,
а в камината огън гори.   
      
Бяла зима затрупва света
със прегръдка от ледена свежест
и ме мами навън във нощта
там сред преспите пухкаво нежни.

През прозореца гледам с тъга,
слушам тихата ледена песен...
Не посмях да изляза в снега,
сам самичка съм, няма те вече...

[Gentiana]

Не унивай. Аз мисля за теб.
Ти не знаеш. Не вярваш и страдаш.
Зимна нощ скрива мислите в креп.
В свойте мисли препъваш се. Падаш.

През прозореца гледаш - вали.
Всяка бяла снежинка е радост.
Може би дълго в теб ще боли
спомен нежен за минала сладост.

Край камината се отпусни,
свий се кротко, сънувай , рисувай
бели птици и бели души.
Ще се върна при теб. Не тъгувай.

[inloveee] [usmivkaa]

[reinbow]

Ти си слънце във зимния ден,
днес душата ми стопляш с усмивка,
ще изгоня тъгата оплела се в мен,
а не теб подарявам целувка :kissoflove:

[tonnny_bg]

Браво,дъгичке.Стих4ето ти е прекрасно.Няма нужда от продължение.Тази зимна приказка е красива и всичко си казва.
            [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [flowers] [flowers] [flowers]

[Arinna]

Много тъжно, но все пак и много красиво!  :)

[everlasting]

Красив и романтичен стих, браво на Рейнбоу и на Джентиана [cvetee] [cvetee] [cvetee] [hugs and kisses]

[reinbow]

Благодаря приятели   [hugs and kisses] :kissoflove: