Самобичуване

[XpacTa_lavista]

Обрал съм се...до капка и до шушка...
От себе си отрязвам си парчета...
Ръце на просяк холограми гушкат,
но със бръснач една по друга шетат...

Заклел съм се(дори запазих клетви)
във принципна безпринципност отдавна.
Те...всичките частици искат жертви
и в устрема си стават твърде жадни...

Укрил съм се, а от какво не помня...
Забравих даже, че е вече навик...
Телата ни са тежки и огромни,
душите често маските преправят...

Уплел съм се. Горко е да си паяк,
попадащ във капаните предишни...
Тъй, стъпвайки в домашния си шаяк,
оставяме следите си излишно...

Успал съм се, за кой ли път с усмивка-
неволно аз съня премного любя.
Подказка и божествена почивка-
едва ли някой от това ще губи?...

Промил съм се:от връх, та чак до корен
с надеждата да бъда по-очистен...
А трябваше ли?...Тоз въпрос е спорен-
говори само за едно прелистване...

Не се научих, ах, не се научих
със себе си по-ловко да боравя...
Но вече знам: две карти съм получил
отляво и отдясно във ръкава...

[{dulgokoska}]

Благодаря! :)

[XpacTa_lavista]

Благодаря! :)

Пак заповядай :) [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[phibi]

Много ми харесва финалът ти :)

[XpacTa_lavista]

Много ми харесва финалът ти :)

Радвам се, фибке [cvetee]

[EvIcHkA]

 [sad3]Натъжава ме, но е прекрасно!  [heart__]

[иринка]

Голям пропуск за мен.Поздрави ,страхотно е!   [heart__]

[XpacTa_lavista]

Благодаря ви много, момичета :) Ева, не искам ретроспекцията в моите стихове да те натъжава :p

[me4tatelka]

Много, много ми хареса!  [bravisimo] [a taka]

[Gentiana]

 [bravisimo] [cvetee] [bravisimo]

[XpacTa_lavista]

Много, много ми хареса!  [bravisimo] [a taka]

:flowers:

[bravisimo] [cvetee] [bravisimo]

:flowers:

[ivorysoul]

поздравления и от мен :)

[XpacTa_lavista]

поздравления и от мен :)

:flowers:

[Lake_Lady]

Прекрасно е!!!  [bravisimo]

[vanilla_g]

Благодаря за емоцията, вдъхновението и удоволствието, които ми достави.
Много хубав стих. Поздрав  [evala]

Изгубен в себе си пропадаш,
но не пропаст е,а е летеж,
премълчани мислите ти бягат
към недосегаем някакъв копнеж.

Тялото-стегнато във вятърни клетки,
изпъва се в сърпа на светла дъга,
Животът те гони с житейските сметки,
стиснати здраво в твойта ръка.

Лицето си криеш с маските чужди
на тъжни и радостни непознати лица,
но маските-те са толкоз ненужни,
хората тук,познават се по сърца.