Ще си отидеш, зная, /а споменът ще остане/

[DOBESTO]

АЗ зная, че ще си отидеш,
оттук след месец или ден,
но още искам да те имам
и още още малко да си с мен

И все се питам  пак и пак
да спра отлитащото време,
да удължа секундата и как
да задържа мига вълшебен

Вкопчвам се в теб с желание,
а скоро ще си чужд, аз зная
следя те с тихо отчаяние,
наближаващ е часът на края.

Ще се изпариш като дим,
ше се забулиш в мъгла,
а аз ще пазя спомен мил,
за теб, несбъдната мечта.

И ще забравя образа ти скъп,
на пепел огънят ще стане,
ще тръгна аз по своя път,
но копнежът ми за тебе ще остане.

Не ще си спомням  цвета на твоята коса,
ни силата на твоите ръце,
но ще си спомням милата ти доброта,
как ме гушкаше като дете.

Н е ще усещам  топлите ти устни
и блясъка в очите красиви,
и споменът за тях да ме напусне,
пак ще имам миговете щастливи.

И нека мине даже век,
отново твоя ще остана,
и пак ще си ми мил човек
съвсем да те забравя няма.


НА МИШО