News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

И природата може да страда красиво...

Started by DOBESTO, November 15, 2007, 16:25:02 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

DOBESTO

Дали за теб са плакали цветята,
та цели са окъпани в роса,
или от рани на дъжда душата
изляла е кристалчета-сълза

Дали за тебе капят пожълтелите листа
и вятърът промъква се в гората,
или с тихо шумолене есента
разказва приказки за самотата

Дали за теб напъпва пролетта
и се усмихва на небето
или да върне радостта
да да донесе надеждата в сърцето

Дали за теб вали дъжда
или пак плачат звездите
и сред сиво-перлена мъгла
изливат самотата в сълзите.

Дали за теб играят си вълните
на гоненица в синьото море,
или напразно търсили мечтите
се скитатат и не знаят накъде.

Дали за тебе идва днес зората,
окичена с ореол от слънчеви лъчи,
или отново светлината
да блесне в тъжните очи

Дали за теб изгря луната
и в тихото море се оглежда
или самотна в небесата
на земята търси надежда.

Дали за теб идва пак нощта,
приказна,с дреха-светлина
или да поспи зората,
щастлива да сънува обичта.

Дали за теб блести земята,
окъпана от лунните лъчи
суетно се оглежда във водата
на планинските реки.

Дали за теб, да уловиш надежда,
падат в нощта звездите,
за късче щастие се оглеждай,
в приказките сбъдват се мечтите.



И ПРЕД МОРНИТЕ НИ ВЗОРИ,
ЧУЖДИ ЗА БЕЗСМЪРТЕН ГРЯХ
ВЕЧНОСТТА ЩЕ СЕ РАЗТВОРИ
СРЕД МОРЕ ОТ ЗВЕЗДЕН ПРАХ