Аз пиша пак

[krasimir]

Аз пиша пак..
за теб..
Отново..
любов осъдена,
море от болка,
вълна след вълна
тайфун бушува,
в моята душа.
Безумно искам те
във този миг,
времето не мога да върна назад
Прошепна ми, почти без глас,
живей, за да прощаваш,
прости ми ти.

Изчезна сякаш
потъна в дън  земя,
разтопи се  като бяла снежинка,
в мойта топла длан.
Къде си сега ?

Остави ми тишина,
капят сълзи,
много боли,
от твойте лъжи.
А в тишината-си ти!


Отдавна те няма,отиде си,
затова, че те пуснах се мразя.
На теб вече простих,
а на себе си как да простя,
че повярвах във любовта.
Миг щастие и век тъга,
това ли е любовта!!
Отказвам се от всичко,
отказвам... се сега.

[MoonLight]

Супер е!....само дето е тъжно [sad3]

[Gentiana]

Аз пиша пак..
за теб..
Отново..
любов осъдена,
море от болка,
вълна след вълна
тайфун бушува,
в моята душа.
Безумно искам те
във този миг,
времето не мога да върна назад
Прошепна ми, почти без глас,
живей, за да прощаваш,
прости ми ти.

Изчезна сякаш
потъна в дън  земя,
разтопи се  като бяла снежинка,
в мойта топла длан.
Къде си сега ?

Остави ми тишина,
капят сълзи,
много боли,
от твойте лъжи.
А в тишината-си ти!


Отдавна те няма,отиде си,
затова, че те пуснах се мразя.
На теб вече простих,
а на себе си как да простя,
че повярвах във любовта.
Миг щастие и век тъга,
това ли е любовта!!
Отказвам се от всичко,
отказвам... се сега.

Не се отказвай от нищо ти.
Любовта е всичко и нищо.
Това, че ме пусна е правилно, разбери!
Когато сме си чужди, да сме заедно е излишно.
:)

[krasimir]

Казваш ми не се отказвай..
без любов как да продължа..
по- пътя, труден да вървя.
Дори да те обичам ще те пусна.
Не мога,
птица в златна клетка  да държа,
не трябва да заключвам,
твоята нежна душа.
Затова свободна полети,
сред облаци и звезди,
и друга любов си намери.

[Gentiana]

Сега сме си чужди, но никой не знае-
някой ден ще се върна при теб.Може би.
Свободна съм днес. Сам ме пусна. Това е.
Ти все пак ме очаквай. Недей! Не плачи.
Свободата е цвете. Цъфти много рядко.
Но има такъв опияняващ аромат.
От нектара и пием.Толкова  е сладко,
че преситени забравяме пътя назад.
Но без обич не можем. И даже свободни
мечтаем за робство, за нежни ръце.
Преминали тъжни през пустини безплодни
пак се завръщаме при любимото ни сърце.

[krasimir]

Защо ми даваш напразни надежди?
Че някой ден.. ще се върнеш ти,
сърцето свито в очакване тупти!
Пуснах те,  със поглед..  търся,
да се завърне лястовицата,
със белите криле,
да кацне в моите ръце.

[dodic]

очаквай лястовица нова, свята,
не страдай за отминали неща,
милиони има по земята,
в друга ще откриеш любовта,
[namigG]

[Gentiana]

Защо ми даваш напразни надежди?
Че някой ден.. ще се върнеш ти,
сърцето свито в очакване тупти!
Пуснах те,  със поглед..  търся,
да се завърне лястовицата,
със белите криле,
да кацне в моите ръце.

Белите лястовици са човешка химера,
а аз съм реална. Ще се върна. Помни!
Когато някъде по света себе си намеря,
тогава отново ще ме видиш и ти.
Ще сме други, по-зрели и помъдрели.
Любовта- чудо ще ни свързва, ще блести
в очите ти .Като две птици смели
в небето седмо със теб ще отлетим.

[Gentiana]

очаквай лястовица нова, свята,
не страдай за отминали неща,
милиони има по земята,
в друга ще откриеш любовта,
[namigG]

Друга някоя и да срещнеш, ще е друго.
Няма да я обичаш като мен.
Милиони са по земята. Ще е чудо,
ако ме забравиш в някой далечен ден.