Странни мисли

[Don_NUTSO]

Здравей! ...
Помня ли те още питаш ме със укор  ... помня ли те? помнех ли те? за сетен път си го задаваме, за сетен път се караме ... но ти знаеш, че те помня ... А ти ... ти вече помниш ли ме ... или не ... не вече? а все още? Дали? Уви ...
..... а така жадувам ... не не ... спри се, а така жадувах за погледа ... за допира ... за онова странното мълчание ... потъпка го ... затри го ... затри всичко що е било - и хубаво и лошо ... но беше ... и така бяхме свикнали ... минаха се месеци едва запазихме приятелството си добро ...  едва ... и на едва-то ли края дойде? и на него ли? И пак ли аз, и пак ли отново сам трябваше да го откривам ...кой? защо? а ти? - глупави въпроси ... без отговор уви ...
...но нека да са живи и здрави - текущите със прекрасните и добри съвети, защото аз вече не съм ... ти ме прогони и се отдръпна ... отчуждение ... забвение ... наказание ... за кого ли?
Дори вече заскрежените ласки не мога да спомня ... не мога ... на вън е студ ... зимата дойде ... но след положения от теб студ ... помни ... след време сама се съди ... същите не бяхме, не сме и едва ли ще сме ... Очакваше го нали? Очакваше да се предам ... след кървавите и болезнени битки - най-накрая записа победа - предадох се ... честита пирова победа, май в една песен продължението беше - честита самота, но за теб не важи сама няма да си, а и кога ли си била ...
... а още помня очите ти изкуствено усмихнати и да забелязвах я и нея, онази малката тъга почти невидимата, но ... забелязвах я, молех се за смъртта и, но уви ... но стига спомени ...
Нима магията свърши? ... да ти припомня някога каза, че да ме познаваш е магия ... едва ли ги помниш тези думи ... а помниш ли шепота на листата? А онази умираща луна? Едва ли ... да - гледам те и виждам друга си вече - отнесена и някак - далечна ... ужасно далечна - почти непозната ... и нищо няма да е вече същото ... и нищо вече не е същото ... нищо ... а исках, а се борих, и клоун ли не бях, и те карах да се чувстваш виновна, и те разплаквах ... но вече не мога, сили за нова битка нямам, влача се едвам по земята, очите ми са целите полепнали в прах ... не виждам ... тъмнина ...  тъмнина и ... и болка, дори вече и не чувам ... парфюма ти понякога усещам ... но не виждам, не чувам - ти ли си това? Протягам в нищото ръка с надежда да усетя твоя допир - празна остава, моля, хора, подайте ми вода, очите да си измия ...
... колко много но-та ... колко много ...

[Qween of the black hearts]

 [cvetee] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 :)

[vanilla_g]

В тъмнината споменът говори,
но сетивата сякаш вече спят...
в тъмнината, истините зъзнат голи
и думи, сякаш, няма вече,
които да ги сгреят и стопят...
Помня всеки ден и всяка мисъл,
които пръстите ми заскрежават...
и всеки жест със скрит болезнен смисъл
как гори по устните безкръвни,
без даже да се доближават...
Помня и магията,
а също и спокойната луна...
и колко пъти исках да говоря,
искаше ми се да викам, да крещя,
а не с гордостта ти винаги да споря...
Помня как устните прехапвах
и не кръв, а вкус на неизказано горчеше...
аз просто имах нужда да говоря,
когато нещо вътре ми тежеше-
тогава всичко в теб мълчеше...

[NoT_ExIsT]

 [bravisimo] [cvetee]

[1912]

 [reeeev]