Спомен

[EvIcHkA]

  Дълго време не се бяха срещали погледите ни. Бях забравила очите ти. А толкова често, докато бях сама, ми се искаше да ги виждам. Да усетя топлината, с която ме заливаха. Да ме обгърнат цяла, да изсмучат болките ми. Но тях все ги нямаше... Мъчех се да изровя някой спомен от скрина, за да ги видя, но напразно... Някой се беше промъкнал там тайно и ги беше откраднал. Да, единствено те блестяха. Всичко друго беше толкова черно и разбито. На кого са му притрябвали чернотиите ми? Всички хора ги привлича единствено блясъка. Трябваше да ги пазя по-добре. Сега останах без тях. А очите ти...? О, знам! Никога повече няма да ги зърна такива, каквито бяха тогава. Няма начин пак да закътам някой спомен за тях... а толкова ми се иска. Вече е все едно... Сега... сега ще посрещам изгрева само с две очи, ще прегръщам залеза за лека нощ само с две ръце. Твоите очи посрещат залеза в нечии други очи и изпращат изгрева в нечии други прегръдки.
  Боли ли ме? Не! Болката се е превърнала в буца лед, която е заседнала в гърлото ми. От време на време спира дъха ми и се задавям, но ще свикна. Все някога ще се стопи... Може би от топлината на нечии други очи. Може би от чаша топъл чай, подадена ми от нечии други ръце. Може би...
  А теб? Теб боли ли те? Не, не се тревожи. Може би ледените й очи някой ден ще превърнат и твоята болка в буца лед. А когато тази буца заседне в гърлото ти, просто потърси очите ми и тя ще се разтопи. После пак се върни при нея.
  Сега? Сега е спокойно. Нощта ме е обвила в мантията си и ме топли. Една звезда полетя към бездната... И ти ли я видя? Не, не съм си пожелавала нещо! Аз просто отроних сълза. Тъжно ми става, когато видя падаща звезда... Тя отива някъде, където съществуващите за нея звезди вече няма да ги има. Тя... Тя вече е сама. Има една едничка вероятност да е щастлива – там някъде да срещне друга паднала звезда. Както аз срещнах теб. Но ти може би вече си забравил, връщайки се обратно на небосвода. Лесно е да забравиш една паднала угаснала звезда, когато там горе има толкова други, които здраво са се закрепили и светят заслепително. Да, заслепително! Искам ли да се върна? Не! Не искам да стана слепец, не искам да блещукам. Ти си стой там, не питай за мен. Само, моля те, закрий с нещо очите си, за да не избелеят. Ако някога се случи да те засека тук долу, искам отново да видя цвета им.

На Него  [heart__]

[`Fallen_Angel`]

 [reeeev]

Ти не си звезда, ти си моята луничка....

[EvIcHkA]

[reeeev]

Ти не си звезда, ти си моята луничка....

:) [heart__]

[XpacTa_lavista]

Имаш невероятен нюх за прозата. Радвам се, че си писала [inlovee]

[EvIcHkA]

Имаш невероятен нюх за прозата. Радвам се, че си писала [inlovee]

Благодаря ти! [gu6]  [heart__]

[ShotGun]

EvIcHkA както винаги е на ниво  :) Чудесно е ..  [shame] :)

[EvIcHkA]

EvIcHkA както винаги е на ниво  :) Чудесно е ..  [shame] :)

Благодаря! [shame]

[dark_butterfly]

Прекрасно е  [bravisimo] и на мен много ми хареса  :) Браво1  [inlovee]

[sexolino_87]

Макар че е доста добро е и много подтискащо  [reeeev] ау мъка мъка

[mishleto_]

просто е невероятно, нямам думи,
за малко да ми потекат сълзи докато го четях ....
[bravisimo] [reeeev] [hey sexyy] [bravisimo] [bravisimo]