От болката полека злоба се роди

Started by NiksY, November 03, 2007, 00:28:20 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

NiksY

Наранената ми вътрешност крещи,
обвивката ми твърда се пропука -
от болката полека злоба се роди,
която на вратата два пъти не чука.

А направо влиза с взлом в сърцето,
където в жертва чувствата принася
пред безжизненото тяло на момчето,
което в прах превръща и отнася....

Сивите прашинки леко се понасят,
смъртоносни с своята невинност,
пламъкът на любовта изгасят
и крадат от чуждата интимност.

Неподозиращите хора вдишват
песъчинките безпаметна омраза,
после странно ледено издишват
и разпръскват новата зараза....

.... която влиза с взлом в сърцето,
където в жертва чувствата принася,
пред спомена изстинал за момчето
и надеждата безмилостно отнася.

Наранената им вътрешност крещи,
обвивката им твърда се пропука -
от болката полека злоба се роди,
която на вратата два пъти не чука...
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."


nMz

Ако ти се даде мечта , то непременно ще ти се даде и възможност за осъществяването й !

SavageGarden

Защо пак толкова тъжно,Ники?!Иначе е много красиво...
''.... която влиза с взлом в сърцето,
където в жертва чувствата принася...''
това е написано много хубаво,но все пак тъжно...
Играта е само игра,тя никога не може да бъде спечелена.Но никога не подценявай този,който прави крачка назад защото може и да се засилва!

kalista

Quote from: NiksY on November 03, 2007, 00:28:20 AM

от болката полека злоба се роди,
която на вратата два пъти не чука...

[sad3]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

NiksY

"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

Gentiana

Не, Ники, не пускай Злобата, да си стои отвън  :)
Тя е плевел, а плевелите се скубят още в най-крехкия си растеж  :)
поздрави за стиха  [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

XpacTa_lavista

Quote from: Gentiana on November 03, 2007, 10:51:01 AM
Не, Ники, не пускай Злобата, да си стои отвън  :)
Тя е плевел, а плевелите се скубят още в най-крехкия си растеж  :)
поздрави за стиха  [cvetee]

[a taka]
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

NiksY

Изскубах я още, когато се появи, но пък сега болката се завръща :)
"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

`Fallen_Angel`

Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

dylgokoska

Може да си разочарован, ако не успееш, но си обречен, ако не опиташ. /Б. Силс/

dodic

Много добре си я представил злобата, Никси.
Страхотен стих, истинен.
Поздрав. :)
Понякога, от себе си се скривам

tonnny_bg

Отново си невероятен! [plqs plqs] [evala]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

black embrace_f

...NiksY, много харесвам стихотворенията ти!!!
Различни са и винаги съдържателни.
Това стихо определено е поредното доказателство за таланта ти!
Поздравче! :)