Оцелях /иринка & Arwen/

[Arwen]

иринка

Arwen

Разлива се във тъмното надежда,
горяла и изгаряла със векове,
от нея някакво очакване поглежда,
макар наивно пак ме то зове.

И огледалото ми счупи се отсреща,
в някаква истерия от цветове,
погледа ти пресъхнал ме отвежда,
дерзаещ в мойте паралелни светове.

Лицето ти ме унизява със тревога,
не мога малките парченца прах да събера,
Не мога пак да се завърна...Не!Не мога!
По-скоро в ново огледало ще се преродя...

Макар уморени да са клепките от восък,
студът няма да е вече тлен.
Дали не си последния ми спомен,
като огледало плосък?
Или пак ще бъдеш онзи дето е ранен...

И онзи,който се огледа във очите ми,
от обич ми ги взе и си замина.
Не се завърна за да изсуши сълзите ми,
и щом ме срещна след това подмина...

А аз съм още оная, дето може да обича.
И огледалото ми е с нови цветове.
Макар онова очакване да ме подмина,
аз сглобих разбитите си плоски светове!

[ilusia]

 [heart__]

[NoT_ExIsT]

 [inloveee] [cvetee]

[vanilla_g]

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

[Mistic]

Досега никакви думи...

Ами... браво и двете!  [bravisimo]
Много е хубаво...  [inlovee]

[Arwen]

Благодаря ви!