Дуел № 16 - "И сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита"

[SkitnicaVmoretO]

Време за театър с дуел номер 16  :)

Стих номер 1 :

Аз съм трудна жена. Не обичам.
И не мога да бъда зависима.
Твърде лесно и нежно привличам.
Твърде често съм дяволски искрена.

Аз съм чужда жена. Не и твоята.
Не че нечия някога ставам.
Все ме искат и мразят ме хората.
Много често семейства развалям.

Аз съм тъжна жена. Не разсмивам.
Нямаш нищо, което ми трябва.
Много малко от другите взимам.
И не искам. Не съм за продаване.

Ти си твърде разнежен. И влюбен.
Даже може би малко обичаш.
Много други, подобни, погубих.
Ти защо ли се мислиш различен?

Стих номер 2 :

Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Кога съм го раздала целия на вятъра?
Не ми остана нищо - шепа егоизъм,
сълзлива реплика към края на театъра.

И много вечери на чужди постановки.
А на душата си се клех да бъда своя.
Една игра... без стъклени пантофки
в която нямам име. А не бях и твоя.

Каква ирония за щастие и лудост.
И роклите ми се подреждат кат декори.
Излъгах ли го? Той ли се излъга?
Дали дъждът от мъка се престори?!

А на душата й се клех да имам всичко.
(Зад ъгъла по малко ме открадват)
и свалят някъде декорите и реквизита...
Звездите са студени. А не ме и радват.

[Barbarian]

Хм.... за пръв път труден избор...
Няма ли как да се присъди равенство?

[Mistic]

Ами...№2 ми беше малко повече на сърце...

[RAZLICHEN]

Ужасно прекрасни са и двата стиха [evala] [evala]

[me4tatelka]

Първият ми хареса повече  :)
Но и вторият е прекрасен  :)

[NoT_ExIsT]

 :) труден избор, но 1 :)