Сянка на парче небе!...

[{dulgokoska}]

Аз съм сянка...
Твоите крила...
Отдавна
все над мене се разперват...
И желая
да се приютя...
И опитвам
всякак да те следвам...
По вълните
чупени петна...
В едно от тях
превръщам се... И виждаш...
Изборът
желае свобода...
Тя пък спира,
да поиска избор...
Има дупки
в меките пера...
По мен изглеждат
също на усмивка...
Щом сведеш
за миг един глава...
Светлинките
погледни... Сниши се ниско...
И отпий си
глътчица вода...
Отърси се
от сезонна жажда...
Щом го сториш, ще се събера...
На тясно
с точка да покажа...
Къде си спрял, откъде започваш...
Новия си полет,
продължи...
Аз съм сянка
и ще се проточвам...
Щом Чайката ми
иска да лети...

[Mistic]

Ето това много ми хареса  [inlovee]

[{dulgokoska}]

защото е посветеноооо :p много, много, много се радвам и благодаря, че си го харесал

дано и чайката ми долети по-скоро от Бургас :)

[me4tatelka]

[bravisimo]  [heart__]

[RAZLICHEN]

 [evala] [evala] [cvetee]

[Jane]

Много красиво...

[DeTe_Ha_Xaoca]

Дано по-скоро долети  [inlovee]

[NoT_ExIsT]

 [cvetee]

[Афродита]

наистина много добър стих ...  [inlovee]