News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Една затворница говори

Started by Jane, October 29, 2007, 15:38:00 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Jane



През прозореца си виждах как луната
се напиваше във черния простор.
Сгромолясах се пребита на земята,
пребита от срама, че съм в затвор.
Гледах я в сребристите очи
през черните пиронени решетки.
Гледах как с любов опияни
вятъра, докато аз съм в клетка.
Докато бях навън и дишах с дробовете си,
аз обичах луната!
Бях вятъра
и летях със свободата.
После сбърках... Много тежко. Влязох
тук и много тежко ги намразих...
Тая кръвопиеща луна!
Всяка нощ танцува с вятъра
и с мойта свобода...
А на студено, на земята,
до прогнилите стени,
аз лежа и плача...
Ям стар мухлясал хляб
и ме боли...
***
Тук съм все за тежки подаяния –
за кражби, за убийство и лъжи.
Сега ще ти разкажа как откраднах,
как убих и лъгах. Само спри
за малко! Знам, че нямаш време...
Свободен си и бързаш. Като мене,
преди да дойда зад тия стени.
Чуй сега за моите беди...
***
Казах, че съм тук заради кражба
и това е до последната си гласна вярно.
Когато вечер падаше нощта,
слагах черната качулка, слагах маската
и тръгвах да обирам пак сърца.
Изтръгвах ги, крадях ги, мачках ги!
Никой друг не знаеше това –
само жертвите със липсващи сърца.
Така веднъж извърших и убийство...
Убих красивата надежда на човек.
Убих красивата надежда на човек!
Беше гнусно, беше мерзост, беше низко...
Случи се в един дъждовен здрач
и не можех да повярвам, че го сторих...
Под стар порутен мост безкръвна спрях,
пребледняла... И не можех да говоря.
Не искам да си връщам още спомени...
Искам тоя ден да го прогоня!
***
Ала тук, всред всичкото мъчение,
аз си пазя и красиво престъпление,
което още изкуствено поддържа
пулса на виновната ми съвест:
Аз лъгах.
Като маска зад завеси.
В името на други, лъжех себе си.
Как така ли?
Преди да бъда заловена,
исках да изкупя всички грехове,
като давам безразборно на света сърце.
Късах си от моето,
на всички да раздам!
До края, до последното парче!
И лъжех се докрай, че съм добре.
Лъжех се нарочно. И го знаех.
Само обич исках. Те не знаеха...
***
...Така се разпродадох за едното нищо.
Окрадох се (каква глупачка!) цялата....
Озлобих се – срещу всичкото и нищото,
и убих доброто в мен без капка жалост.
Хванаха ме. Затова лежа
тука, зад проклетите решетки...
Всяка нощ се моля за луна,
а тя ме подиграва, че съм в клетка.
И още нещо – аз не бях жестока.
Питай жертвите – ще кажат, че съм ангел!
Болях, но до последната секунда болка
добротата ми ги галеше до крайност.
Затова вярвам в мойта свобода!
...в това, че съм лечител на сърца.
Още вярвам във надежда, в любовта.
Още вярвам, напук на съвестта...
А тя (и заедно с нея - аз)
моли цялата земя да ми прости!
Прекарвам тука в мисли всеки час
и не искам от луната да боли....
***
Свършвам... Гледаш си часовника.
Бързаш и не можеш да го скриеш.
Но знаеш ли? Излъгах те! Не съм в затвора!
Но в тоя свят душата ми е в килия!

Под сълзите на есенните листа...

kalista

Woooowww  [ooooo] [flowers] [ihuuu] [kiss2]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Чудесен сюжет. Отлична работа. Поздрави!  [cvetee]

sunrise

Луната не танцува с вятъра. Той пътува някъде по земята и може би търси някой ангел. Хубаво е да сме опиянени с "любов" ,защото тя ни лекува от омразата. Понякога, за да израстнем трябва да преминем през болка и страдание.
Стихът е прекрасен! [heart__]

vanilla_g


"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



XpacTa_lavista

Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Mistic

Страхотно е. Ммм  [inlovee]

[bravisimo]

Jane

Много, много благодаря на всички ви! [wish all my love]

Quote from: sunrise on October 29, 2007, 16:18:20 PM
Луната не танцува с вятъра. Той пътува някъде по земята и може би търси някой ангел. Хубаво е да сме опиянени с "любов" ,защото тя ни лекува от омразата. Понякога, за да израстнем трябва да преминем през болка и страдание.
Стихът е прекрасен! [heart__]
Всеки сам научава уроците си, когато трябва.. И си мисля, че е хубаво човек да усети много, защото "всичко" може и да не му е по силите.. Но без болката няма какр, да. И не е нужно да има;)

Ммм, Стеф.. Ммммерси;)

Под сълзите на есенните листа...

Gentiana

Много силен стих, Вели  [inlovee]
Моите поздрави!  [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Jane

Благодаря ти, Гео! Прегръдки! [hugs and kisses]

Под сълзите на есенните листа...

vesselin

Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

NoT_ExIsT

Тези думи бяха силно въздействащи, лично за мен: :)

"Аз лъгах.
Като маска зад завеси.
В името на други, лъжех себе си.
Как така ли?
Преди да бъда заловена,
исках да изкупя всички грехове,
като давам безразборно на света сърце.
Късах си от моето,
на всички да раздам!
До края, до последното парче!
И лъжех се докрай, че съм добре.
Лъжех се нарочно. И го знаех.
Само обич исках. Те не знаеха..."

"Хванаха ме. Затова лежа
тука, зад проклетите решетки...
Всяка нощ се моля за луна,
а тя ме подиграва, че съм в клетка.
И още нещо – аз не бях жестока.
Питай жертвите – ще кажат, че съм ангел!
Болях, но до последната секунда болка
добротата ми ги галеше до крайност."

NeMogaDaPisha

Докато сте млади розите берете,
че времето уви не спира,
а цъфналото неска цвете
утре дойде ли - умира.

me4tatelka

Поздравления и от мен за страхотния стих!!!  [gentle-fen] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

Jane

Хиляди благодарности, хора...  [inlovee]
NoT_ExIsT, радвам се, че намираш себе си в стиха ми.. Доказателство, че сама болка няма;)

Под сълзите на есенните листа...