Просто поредният (Патриотичен) ... тост

Started by Афродита, October 25, 2007, 13:58:40 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Афродита

Не съм аз далечното бъдеще ...
с мечтите в спомените да се приютявам ...
Навън - далеч от мен са ситите ...
на простота - светът е толкова банален ...

По улиците скитат се невзрачни ...
сенките, тънещи в каналната печал ...
Листата есенни, пълните със състрадание ями ...
с насмешка се впускаш в поредния иронизиран бал ...

А сцената за публична изява,
в мащабите си трудно се побира ...
Всеки там иска сал за себе хляба ...
с егоизма в душата "трудно" се свиква ...

С изгряващото утро, все нови идеи прииждат ...
по кули от пясък ходиш гол и бос ...
Реалността, казват, за бъдещето страда ...
а за умрелите до него животът ще е ...
просто поредният "патриотичен" тост ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

GaLLeRy

No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

nejno_angel4e

My heart is my strength...
...and my weakness

Афродита

Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.