В опит да те забравя

Started by dodic, October 23, 2007, 11:58:50 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic


Продадох на мрака сърцето си,
в най-черната дупка се скрих,
но пак да забравя лицето ти,
не, не можах... и не бих.

Раздрах до припадък ръцете си,
с най-острото, хладно стъкло,
да изгоня вкуса ти от вените -
микроба на твоето зло.

Наведах на ниско главата си,
да не срещам когато вървя,
и да не откривам тамо чертата ти,
във чуждите, женски лица.

Така се превърнах в страхливец,
боящ се от сянката своя,
света си с омраза заливах,
и теб да забравя се молех.

Но явно не толкова силно,
ти в мен така и остана,
забила отровното жило,
в живота ми – кървава рана.

...................................................

Продадох на мрака сърцето си,
с надеждата теб да забравя,
но твоите тъмни отенъци,
ще нося, навярно до края.

Понякога, от себе си се скривам

burning_acid


Прекрасен стих! Толкова добре описана болка; позната болка ...

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

nejno_angel4e

My heart is my strength...
...and my weakness

Barbarian

Силни чувства и емоции,но не толкова силен стих. :) Не и лош рабира се.:)

XpacTa_lavista

Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

mery-jein-baby

Много хубаво [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!

vOsYcHnA_pRiNcEsA


dodic

Благодаря на всички ви за прочита и коментарите. :)
Понякога, от себе си се скривам