дете от глина

[burning_acid]

небето се пропуква над главите ни,
полетата превръщат се в морета;
луната се разпръсва на парчета и
посипва по главите ни комети...

напред се шири зимното ни бъдеще,
зад нас ни гледа миналото-лято;
ах, колко пъти с тебе ще се губиме,
но пак ще се намираме, приятелю!

на плещите ни кацнала Вселената,
по клепките - заспали океани;
с теб вечно търсим някаква си истина,
а знаем че реалност всъщност няма...

"обичам те," по-просто да го кажа ли?
и двамата се плашиме от думи...
"красива си," целуваш ме по челото
и тръгваш пак да дириш новолуние...


~на Clayton

[hide`and`seek]

Красив, много красив стих! Прекрасна си, поздрави и много много усмивки!  :)

[phibi]

Уау... повече не мога да кажа  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[ilusia]

типично по твоему :)
Браво , кометке  [inlovee]

[Афродита]

очарователен стих ...  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] :flowers:

[{dulgokoska}]

толкова липсваш, а така те усещам [heart__]

[mitkonice]

много силно,поздрави :) :)

[rado]

Красива си! [inlovee]

[mitkonice]

Рядко коментирам два пъти но го прочетох и останах изненадан от пестеливостта на предишния си коментар...
Вдъхновяваш ме [oh]

[akadya]

Красив, много красив стих! Прекрасна си, поздрави и много много усмивки!  :)

[rado]

Привет. Хубаво е стихчето :)

[me4tatelka]

на плещите ни кацнала Вселената,
по клепките - заспали океани;
с теб вечно търсим някаква си истина,
а знаем че реалност всъщност няма...

[heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__] [heart__]