News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Кукли на конци

Started by Arwen, October 23, 2007, 02:04:35 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Arwen

Животът е пародия от чувства,
хиляди измислени неща...
А ние май сме всъщност
кукли на конци в ръцете на някаква съдба...

Толкоз много дири от следи...
...и после черна пропаст,
и смехът от иронията на хиляди мечти...
...и после смърт от бяла плахост...

Животът е усмивка без лице,
след туй мъртвешки глас...
Животът е онуй, дето не може да пипнеш със ръце,
трагедия от зов, сълзи и смях...

А съдбата е скитница неумолима,
като актриса във театър,
усмихва се след като детето в теб е срила...
и връща животът ти със съдбовен трясък...

Не носи ни усмивка, ни тъга,
само малко болка от сълзи...
Съдбата, сякаш дума на жена,
вплетена в игра с кукли на конци...

И ний сме тия дето ни играят,
ония дето все се лутат...
Животът и съдбата все ще ни омаят,
като в пародията мечти пропускат...

И после всичко губи се от ритъм.
Любовта умира без надежда.
Вярата топи се с всяка пошла мисъл...
...и вече късно е да се оглеждаш...

От толкоз примирения в незнание,
от толкоз мъка останала в несвяст,
от грешки, болка и терзание,
уморил си се да търсиш личното си АЗ...

А животът смее се отсреща
на хиляди болки и сълзи...
И съдбата в своя театър ни отвежда
с клоунски декори и дрипи от кукли на конци...
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

XpacTa_lavista

[reevvv] Много ми хареса това, което написа :)
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

nejno_angel4e

лелел невероятно е! [heart__] и особено тази част...ми хареса..

"Животът е усмивка без лице,
след туй мъртвешки глас...
Животът е онуй, дето не може да пипнеш със ръце,
трагедия от зов, сълзи и смях..."
My heart is my strength...
...and my weakness

Arwen

Quote from: XpacTa_lavista on October 23, 2007, 07:15:03 AM
[reevvv] Много ми хареса това, което написа :)

Искрено ти благодаря. Мнението ти значи много! :)
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Прекрасна си, Ди. Както винаги...  [heart__]

иринка

Никога така...

[heart__] [heart__] [heart__]

Kaliopa

Толкова истинско и горчиво...., а и в този мъглив ден....тъжно.....Матрицата наистина я има...Матрицата сме ние....тъжно...чувствам се като в някой изкуствен стъклен мравуняк, подарен на малко лапе за поредния му рожден ден.....
Ще ме догониш ли?
Ще изгориш ли с мен, безпаметно,
изпепелен,
и все пак жив...
Недей.

Arwen

Quote from: nejno_angel4e on October 23, 2007, 16:14:51 PM
лелел невероятно е! [heart__] и особено тази част...ми хареса..

"Животът е усмивка без лице,
след туй мъртвешки глас...
Животът е онуй, дето не може да пипнеш със ръце,
трагедия от зов, сълзи и смях..."


Наде, благодря ти много!
Как да те спася от своето "Обичам те."
Как да те за забравя?
И от нежността, нямата в очите ми,
как да те избавя?
Как да те предам на оня скитник-спомена?
Как да те отмина?
Как да умъртвя любовта, безоката...
...като нямам сили?...