История за любовта

Started by Gentiana, October 22, 2007, 22:50:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта.

Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.
Богатството преминало покрай Любовта... Любовта казала:

-Богатство, вземи ме със себе си.

-Не мога – отговорило Богатството... – Имам много злато на кораба си и няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:

-Суета, моля те помогни ми.

-Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми. – отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

-Тъга, позволи ми да избягам с теб.

-Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас:

-Ела, Любов, аз ще те взема със себе си.

Гласът бил на непознат възрастен.

Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

-Кой ми помогна?

-Помогна ти Времето – отговорило Познанието.

-Времето? – почудила се Любовта, - Но защо Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило:

-Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!


това го прочетох в някакъв блог и мисля, че е красиво...
Затова го споделям с вас  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

me4tatelka

Благодаря, че си се сетила за нас..  :)
Много красиво наистина  [heart__]
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Леле... това ме срази безвъзвратно... Чудесно е. Благодаря, Гео! :)  [heart__]

rado

Имах време да се досетя а това... [inlovee]

MiMiToOoOo

 [inlovee] Наистина е прекрасно... А оригинала мисля, че беше на фона на едни пейзажи и музиката, която звучи действа много въздействащо [heart__]
Благодаря ти, че си го качила [inlovee] Отдавна не го бях чела :)

luda_fenka_Cena

АААуууууу БОЖЕСТВЕНО Е!!!!!Страхотно
Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!

NoMore

чел см го някъде, но не мога да си спомня къде. А имаше едно подобно творение, кадето всичките чувства си играели на криеница :) някои досеща ли се ?
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

MiMiToOoOo


rado

 :)Ако е така, то значи, че аз съм най- подходящия избор.
Ами ще взема да се възползувам.

stranger

"God has no religion" - Mahatma Gandhi