бяла нощ

[eni s]

Беше студена декемврииска нощ,
нощ в която вси4ки се бяха сгушили под топлите завивки,сънувайки розови сънища...
улиците бяха пусти и тъмни...
вси4ко спеше..
.в тъмнината се открояваше леката жълта светлина на запалена лампа,
някой беше буден...
на прозореца се виждаше образа на млада жена...
защо не спеше?
Тя седеше облегната, отпуснла тяло на прозореца...За какво ли мислеше?
Дългите й руси коси се спускаха по жълтата й шия,стигайки до крехкте й рамене...
Гледаше с пе4ал белите снежнки,който  падаха тихо по земята,сякаш галейки я,
о4ите й бяха пълни със сълзи,сърцето й с болка...
Какво й беше?
прили4аше на малко бяло гълаб4е,4иито крила някой е отнел,ранено пти4е,свлено от небесата.
А беше щастливо,волно,спокойно...
Младата жена потреперя,затвори големите си абаносови о4и...
по жълтите й страни се стекоха поредните сълзи
болеше я...Защо ли???
Самотата я убиваше,болката разкъсваше малкото й сър4ице...
Тя неиздържа...стана и излезе
Снегът падаше върхо русите й коси,белите снежинки се сливаха със сълзите й,беше студено,но тя сякаш неусещаше.
В тази студена декемврииска нощ една млада жена,вървеше бледа,жълта,обгърната от самота,тъмнина...
Върху бялата снежна покривка паднаха капки алена кръв...
Жената лежеше,дишайки тежко,отпуснала бледите си жълти ръце...
Сърцето й неможа да понесе болката.
В тази студена змна нощ,тъмнината срази светлината.
Малкото бяло пти4е падна в прахта,с последни сили погледна към небесата...
Те бяха все така бели и красиви...
това беше последния му полет...