БЛОГ

[ludnegar]

Това му е хубавото на блоговете, че човек може да остане анонимен, да си каже няколко думи с непознати, да сподели неща които е трудно да сподели и със себе си, да се изправи срещу най-големите си страхове, без да го е страх, че някой ще го посочи с пръст... защото никой не го познава .Анонимността ни позволява да покажем слабостта си, без някой да може да се възползва от нея. Като думи, изписани на морски пясък... имат значение само, докато не ги залее морската пяна, или не забравиш адреса на блога в който си ги написал. Просто думи за отдавна отишъл си човек, от един отдавна забравен живот, изпълнен с грешки, изпълнен с битки и даже с любов. Ужасно мразя тези настроения, дали защото идват все когато времето навън ми напомня за теб, или просто, може би, защото още продължават да идват, въпреки всичко... Понякога, когато водките ти дойдат в повече, или отмине еуфорията на наркотика. Понякога!!!
Понякога, понякога е винаги. Чувам смехът ти насън... детски, безгрижен, или, може би, греша. Познавал ли съм те някога? Мразя слабостта си в този миг и макар да зная, че утре ще съм горд и силен и няма да помня адреса на този блог, понякога се чудя къде си, макар и да зная... странно е как хората, понякога разделени от гордостта си, все намират начини да разберат нещо един за друг. Днес когато си далече, те намирам тъй дълбоко в мен... омърсена от безумието на онази невидима ръка, която направлява живота ми. Един живот не стига, а е толкова нечестно... някой да се раждат научени и да получават всичко, а други да се учат от грешките си и вечно да губят онова, което не вярват че са имали. Мразя се за слабостта си, защото тя е твоят триумф, мразя се, тъй както ти мразиш мен, мразя се така несъзнателно, както съм те обичал, мразя се така, както те обичам и сега... Същата онази любов, която ти никога няма да признаеш, обладана от гордостта си, същата онази любов,  която и аз отричам, обладан от същата гордост. Гордостта убива, може би,  затова и в библията е спомената като смъртен грях. Грях, на който хората не обръщат внимание, докато не станат сами жертва.Гордостта ни дава сили да вървим напред и ни убива малко по малко, ден след ден, като цигарите,  които бавно пуша. Всеки миг на гордост е миг на изгубена емоция... преглътната сълза и с всяка преглътната сълза ни превръща в камък... силни, твърди и студени. Сега плача само на сън, мога да преглътна гордостта си и да бъда слаб, само на сън и сега, когато водките са твърде много, или просто отминава еуфорията на наркотика... сега,  когато дъждът навън ми напомня за теб и се мразя в слабостта си, така, както те обичам в гордостта си! Понякога се питам къде си...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [heart__]

[XpacTa_lavista]

 [bravisimo]

[didibo80]

ДОБРЕ КАЗАНО.......АМА................