Дуел № 14 - "Нощта притваря ми очите"

[SkitnicaVmoretO]

Я да видим на кого, как и защо му се затварят очичките  :p :)

Стих номер1:

С нощта си говорим за земните зими,
все по-тихите пролети и жадни лета,
преди първи лъчи ме грижливо приспива
и се будя във дните на есента.
А те са красиви,
               безумни от тъжно.
В полети скачат листа уморени,
жилки изпъкват и крият се, пусто
очакват горите някой да пее.
Пътеките стават речици от трупове,
призори (помня, че) не е така...
Тогава е огън, животът бълбука
и пурпур пълзи към глави и сърца.
Но нощта ме отвлича,
               целува очите
и, в свойта наивност, отпускам душа,
а после отново красивите трупове
на едносезонни, изтляли листа.

Стих номер 2:

Нощ. На пръв поглед съвсем обикновена.
Дъжд. Ситни капчици се стичат по прозореца.
И сякаш нещо невидимо ме кара да потръпна,
усещам чуждо присъствие, а може би си внушавам..

Нощ. Каква безумна, мистична нощ.
Сякаш и въздуха ми напомня за теб.
Струя. Вдишвам те, разтворен като елексир..
омайваш ме, унасям се май в сладък сън..

Усещам те, а нощта притваря ми очите.
Аз, аз..чувствам се някак си смирена.
Бездиханна и отнесена, без следи от сълзите.
Сънувам ли вече? Бях или не бях съживена?

Летаргия. Полусън. Дори Полубезгрижна съм.
Лек полъх, без аромат, не се виждаш.
Изпълваш ме отвътре. Но сякаш малко тъжна съм.
И все още нещо липсва. Ти потръпваш.

Усещам те, не си ме напускал никога.
А моето търсене за миг не е спирало.
Пак и пак..вдишвам те..по-жадно от всякога.
И моето пътуване сякаш не е свършвало..

Реалност...Завръщане...
А аз вече - по - реална от нощите..

[Unforgotten`feeling`f]

Страхотни са!
Но гласувам за номер 1  [heart__]

[XpacTa_lavista]

И аз гласувах за 1 [inlovee]

[elf`s_soul]

Реалност...Завръщане...
А аз вече - по - реална от нощите..

[Perto]

1   [good_] [good_] [good_]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 №2