И невъзможно да започнеш да ми липсваш...

[elf`s_soul]

И невъзможно да започнеш да ми липсваш,
аз в самотата си невярващо ще замълча...
С надеждата останала, че още ме обичаш,
като амулет съцрето си, на твойта гръд ще закача...

Прави каквото пожелаеш с него, то е твое...
От теб не ще се раздели и нито миг дори....
И нека ти припомня времето, в което беше мое,
сега ти го дарявам, както досега, за тебе то тупти...

Не ми е нужно, кръв да ми раздава,
и да припомня колко лиспваш ми...
То само болка на душата причинява,
защото невъзможна мъка му даряваш ти...

Вземи го и го отнеси с тебе...
Далеч от тлеещата вече плът...
За него слънце все ще глее...
Ако споделя с тебе твоя път...

Аз тук оставам, в самота обляна..
Гасне неразбраният живот тъй тихо в мен...
Без сърце обречена съм да остана,
ала обичаща те, дори след сетния си ден...

[GaLLeRy]

[evala]

[elf`s_soul]

[evala]

[heart__] Благодаря ти!

[XpacTa_lavista]

 [a taka]

[danito]

Браво.   Страхотно е.

[elf`s_soul]

[a taka]

Браво.   Страхотно е.

Мисим :)  [inlovee]

[Arwen]

Много ме натъжи, сладурче... Но стихът ти е великолепен.   [heart__] [heart__] [heart__]

[slan4iceto]

 superr e bravoo  :) [plqsssss] [plqsssss] [bravisimo] [a taka]

[elf`s_soul]

Много ме натъжи, сладурче... Но стихът ти е великолепен.   [heart__] [heart__] [heart__]

Тогава бързо да се развеселяваш...  [cvetee]

superr e bravoo  :) [plqsssss] [plqsssss] [bravisimo] [a taka]

[inlovee] Благодаря!