Прът в жалко колело.

[Barbarian]

Напират сълзите,света пак тежи
,а мислите шепнат тревожно-Умри!
Аз ли отново,защо и колко пъти?
Пак сложени са в колелото пръти,
притиска нещо в гърдите,боли.
Адът отново в сърцето се скри
,пепел на буци преглъщам тъга.
Ах,как искам с нокти да се раздера.
Безсилно разгърчена цвили,крещи,
душа ли е тяло ли...мамка ти, спри!
Неистово стене съдбата е сляпа,
скачайки пак падам в трапа.
Притихва безпомощно,жалък и сам,
болна реалност,късметче ни грам.
Пличкат водите в краката ти смрад,
в сърцето ти дрипаво-пагубен град.
Крещи в него прилеп-мъртво дете,
съдбата отново бесилка тъче.
Напират сълзите,света пак тежи.
а мислите шепнат безспирно-Умри!!!!!

[`Fallen_Angel`]

В душата ти нещо свети?
Невинен детски лик, може би?
Шепне, зове и даже силно крещи,
че без теб не може - светът му тежи.

Недей го убива, не пречи,нали
Не оставяй го сам - навън вали
и дъждът ще го убие, светът ще сломи
онова малко дете, което в сърцето ти спи