Мед,лимон и малко бяс

[OvCeL4EnCetO]

1 глава- Смееш се на себе си
~~~
Когато стана сутрин ставам с мъка..Мисля,че живота вече не ми доставя удоволствието от преди.
Преди треперех от ужас,вярвах в призраци..вярвах и в Бог..после той ме предаде и аз му теглих майната..
Мина толкова много време,толкова много хора минават през живота ми всеки ден,а аз...аз ли?,..Не ги виждам,не искам да срещам погледите им..тея си викат "кой е тоя инвалид тука? я да му направя път,че да не ме съди.."..
Мразя големите градове.Заради хората.Май всичко се свежда до омразата ми към хората.Така де..в градовете различните се цепят от колектива..после колектива ги цепи..ето-пак се отплеснах..
Не ме познавате,не искам да ме познавате..Няма да видите очите ми..
Хората тичат,бързат..за къде?..накъде отива света..наникъде,колко труден отговор само!?..свикнах да иронизирам себе си..и хората..защо ги мразя ли?..защото навремето ги обичах..Навремето имах приятели,дом семейство,куче..Имах подреден животец,средностатистически човек..вярно,живеех в голям град...но,по дяволите,беше сигурно,че живея..Сега съм сянка..една доста глупава сянка без надежди,с прокълнато тяло,изпито от наркотици и алкохол..никотинов глад...де да беше просто глад..
навремето..ех,колко отдавна беше..и как оттогава света ми се срути..
В един момент гледаш себе си..В другия си в канавката и не си спомняш кой си..нямаш си и грам доверие..имаш ли пари,купуваш си водка,цигари и амфетамини...А на времето имах живот!...сега и на него нямам доверие..
Семейството и приятелите ми..те се отрекоха от познанството си с мен,недостоен човек бях за тях...Сълзите ми прогаряха сърцата им..и те ме мразеха..
Години наред съсипвах живота си,газех надеждите си..а сега?..
Понякога се оказваш в канавката,гледаш се и не се виждаш..вярваш ама всъщност не,не си вярваш..мразиш се,но и затова не се чувстваш достоен..какво правиш тогава ли?..О,тогава се смееш на себе си!..и плачеш..но за това по-нататък..

[OvCeL4EnCetO]

2 глава~Сълзите за неподелени светове..

Отварям очи.Но не ставам.Стоя си.Там,поънала в собствената си безнадеждност..Обърнат наопаки живот..в собствената си идотщина..Колко ли е красив света ако си щастлив? Колко ли е прекрасен света ако нямаш особено проблеми...
Тишината тук е като малко коте..но и като чума..Пропила се е навсякъде..В старите,начупени мебели..в неизползваната инвалинда количка..в стотиците накъсани изоставени книги..някога знак за индивидуалност,за интелигентност..сега тук останаха само най-чистите ми спомени..тая точно тишина ми разби надеждите..
Не само тя..
Знаете ли какво е да се пропиеш заради собственото си семейство..да станеш сянка на някогашен добър човек..
Аз направих точно това..
Станах наркоманка,пияница..зависима..но не заради друго,а заради собствената си майка..Вие никога няма да ме разберете,няма..не знаете какво е да си мечтаеш да си като другите деца..
да ги гледаш в парка,с родителите си,смеейки се..
А теб да те е страх да си отидеш у дома..Страх да не би да се случи отново..
Колкото повече заобичваш някого,толкова повече той ти разяжда мозъка..После го захвърля..
И ето какво се получава..
"Аз си седя там,в моята стая.Глупавата ми малка стаичка.Те пак се карат,а аз не искам да ги слушам..как ме е страх..ето раздирам лицето си,кръвта потича..Колко ме е страх..
Държа телефона в ръце,той ще се върне..
Смее ми се,хили ми се насреща...и си тананика..
-Е,колкото и да се правите с майка ми,че сте задружно семейство,не очаквай от мен да се държа добре с теб?! Никога!-крещя му насреща..
-И аз какво да направя..-как ще кажеш така бе,гамен..
Не мога да го трая!?"
Стряскам се.В лглото съм.Отново в малката зелена стая.Там където никой никога не докосва майка ми..

[OvCeL4EnCetO]

3 глава~Срещи с някои звероподобни..

Реших,че днес ще стана от леглото.Но не мога,краката не ме държат.Треперят като..и аз не знам като какво..Онази сутрин,преди толкова години беше..и бях тъй ранима..Сега съм друга,по-различна..
Мразя си живота,ама го живея..
Мразя си сърцето,но и за капка любов бих убила..
Мразя си света,но го има..
Мразя си ръцете,защото не са достатъчно силни..
Мразя си краката,задето не искат да ходят..
Мразя си очите,защото искат да плачат-не,не им позволявам..
Мразя си дома,защото ми навява посмени..
А как само мразя себе си,задето не го спрях когато трябваше..
Поглеждам се в малкото огледалце,но там няма никой..Никой ме гледа,усмихва ми се..я да взема и аз да му се ухиля насреща,дали е щастлив този никой,задето така нагло му се смея насреща..дали знае,че всъщност ми иде да заплача,и да викам..да крещя..Ама не...хиля се на онзи никой,който не може да си каже болката..който не би споделил...най-важното си!..Който предпочита цял живот да се рови в собствените си лайна,само и само хората около него да са щастливи..Онзи Никой,който така жалко си мечтая да бях АЗ..
Сядам на леглото и се смея ли смея.И през смеха се дочуват стонове,раздиращи..Стоновете на жалкия човек!
Моля се всяка вечер,макар че не вярвам в Господ..моля се да не ме открият..

[OvCeL4EnCetO]

3 глава ~ Мечтая си да те има...
~~~
Виждали ли сте плачещо дете?
Дете,на което са отнели най-святото?дете,оставено без подслон в ледената есенна нощ..дете умъртвило сърцето си от страх,разбило надеждите и мечтите си за чаша тополо мляко..и приказка за лека нощ..Дете,което би дало всичко което има само за секундичка на блажен покой..Без страх и неоправдани надежди..бе нищичко..само покой..и тишина..Но,не онази-чумавата..а като малкото коте,хубавата тишина,сгушена надълбоко в душата ти,мъркаща..
Но не..не сте виждали дете,което плаче и пищи..от болка и мъка,гърчещо се в леглото си..не сте виждали,няма да видите треперещо дете искащо само малко..обич..мъничко,колкото за пчеличка..Малко мед за душата му..няма да видите сълзите,защото то няма да го допсуне..
Децата са най-великия организъм..задето могат да се правят на щастливи..задето могат да се смеят и забавляват,но прибирайки се към дома да минават през аптеката за да купят лекарства на болната си майка..която не оже да се грижи за тях..
Вие не знаете какво е!? Нямате си идея какво е да пребиват майка ти в съседната стая..да се будиш със страх..но и с надежда..Не знаете какво е да се смееш,когато най-искрено искаш да поплачеш..Не знаете какво е най-близките ти хора да ти казват че майка ти е мазохистка..
няма да разберете,защото сте щастливи..
В цялата си мъка от любов,от лоши оценки и гадни учители..вие наистина не осъзнавате колко много значи да седнеш на вечеря с хора,които обичаш и те обичат,да разкажеш за съвсем обикновения си ден..с усмивка..смеейки се..
А единствената усмивка,която виждам днес е тази на онзи Никой,който все така нагло ме гледа от това огледало..усмихва ми се,задето съм глупава да си помисля,че пищящото дете в мен юе оцелее на бурите в сърцето ми..
Кога умира оптимизма?Къде е границата?..Не мога да ви кажа...на мен ми останаха само кисели спомени..и една стаичка,в която съм затворена от векове..Защото май точно аз съм тая чумавата тишина..оная дето разбива мечти и животи..оная тишина,която няма какво повече да ви каже..

[OvCeL4EnCetO]

5 глава~Плачът..
~~~
В един момент си щастлив..в следващия ти разбиват сърцето..
Знаете ли какво е всеки ден да го разбиват? Аз знам..и не е приятно..Мен вече ме е страх да обичам..страх,че може да ме заобичат..
Колко си истински..колко и далечен..Момчето срещу мен..онова от снимката,усмихва ми се,прегръща ме..пием заедно..закусваме заедно..той е всичко..но само за мен...той не ме обича..поне не така както аз него..
разбити са толкова много сърца,накъсани са толкова много мечти.
Незабележими надежди-в това се превърна моя живот..
Гледам го,усмихвам се..а дълбоко в мен..нещо боли,нещо се счупва вътре в мен..
А той ме гледа..И той ми се смее...а как не разбира че ме боли?! Че вече нямам надежда?! ...
Не,той е далечен..той е щастлив..колко е далечен живота,макар и на клечка да се държи?!

[Kaliopa]

...тъга.....много тъга....защо ли видях себе си в зелената стайчка...и този никой, който изнича от лилавите редове....и медът...и лимонът...разбирам, но знай, че нещата винаги могат да се обърнат на 180 градуса...и се обръщат, точно когато най-малко очакваш, точно когато не очакваш.....

[OvCeL4EnCetO]

6 глава ~ И тогава се случи немислимото..
~~~
Мисля,че трябва да ви разкажа..Да ви разкажа за това,което довърши загубата на душа в моя случай...Ето на..Седя си все още в това разбиващо състояние..На вегетиращата тишина.Моментът в който разбрах,че никога повече няма да бъда обичана беше последния в който мислех.От онзи момент нататък си спомням само алкохола..и огромните му количества.На топли вълни се разливаха по вътрешностите ми,но аз не спирах да пия..не спирах да страдам..просто си седях така..изтормозена и наранена..с всичката си мъка,разбита..
Спомням си как паднах на земята..И как крещях дерейки гърлото си:
-Не ме обича,Господи,не ме обича!
Удрях се навсякъде,трсях се в пристъп на ужас,...
А човека,който трябваше да чуе това..той никога не разбра..
Сега чувам в спомените си една песен.Приспивната песен на татко.Този,който съвсем отписах заради ужаса в новия си дом..
"Ти си малка,тъмнокоса и наивна..
Не разбираш хиляди неща..
Слушай,слушай приказката зимна..
утре друг ще ти я прочете.."
В моята глава татко ми пееше..Спомням си сега и прохождането на сестра ми...Но трясък от счупените чаши разбива красивите мисли.Пак съм в настоящето..и то ме изпива..
Вече не ми останаха надежди за които да се боря..
Питат ме какво ми липсва..
А аз какво им отговарям: "О,надежда..но спокойно,ще се върне,сигурно е отишла до магазина.."
Никога не забравих за това,че трябва да се усмихвам..когато всеки ден го виждах как прегръща други,усмихвах се..Когато с майка ми си мечтаехме че сме нормално семейство..усмихвах се..Когато осъзнавах,че няма да се измъкна от трапа? О,тогава се смеех с глас..!?...
Разбивала съм много сърца,но винаги,натъжена,се връщах с тубичка лепило и надежда,че ще успея да ги върна в първоначалното им състояние..
Никога не разбрах,че такива работи никога не са отново същите,макар че моето собствено сърце не бе удържало на бурите..
Сега си седя в стаята.Ала в нея вече не царят усмивките ми.
Защото спрях да се усмихвам.И така бе подписана моята оставка за клуба на щастливите хора..И за живота ми..

[OvCeL4EnCetO]

~7 глава~Медът~
~~~
Започва края.Очаквания,разбиващия..Този ден бе така тежък,така наивен,жадуващ даже..
Разказах ви за моята мъка,но готови ли сте да я приемете? Готови ли сте за капчица мед да разбиете толмкова много сърца?
Аз имах момчето,което обичах..за миг,момент в безкрайността...той си отиде оставяйки мъка,тъга и тъмнина по пътя към надеждата.Той разби не само моето сърце..той разби живота ми..направих всичко за да му докажа,че съм достойна за него,като ен осъзнавах,че човека който ме обича е по-близко..човек,недоволен и неочакващ..Каква дума..да не очакваш действие ли е?..
Философче се извъдих..
Знаете ли..сега всичко е различно..
Колко боли да знаеш цената на собственото си щастие..и да знаеш,че не можеш да я платиш..разбивах сърца,тънех в простотия,алкохол и цигари...После..дойде свтлината..
И Медът на живота ми-надежда,мамка му,надежда в душата ми..
че ще бъда обичана..за сметка на своята мъка,аз намерих нова надежда..по-изпиваща,по-трудна за поддържане..но си беше моя..И я пазих докато не порстнах..
И онова момче все някой ден щеше да разбере мъката..но щеше да бъде късно..Много късно,аз щях да съм си отишла..
Една капка Мед,и секунда щастие,разбиващи сърца..

[OvCeL4EnCetO]

~8 глава~Лимонът~
~~~
Във всичко което правят хората влагат любов или поне малко надежда..оставят сърцата си,части от тях на някакви места,далечни за нашите представи..някакви разбити моментности..
Може ли всяко цвете да намери своят трън..дали всеки човек открива точно своята болка..колко ли далечен ти се струва живота,когато го живееш накриво?!..
Не зная..отговорите са прекалено много за да осъзная какъв е бил въпроса..Вече не мога да ви разказвам за моето никакво нищо,за моят свят с хиляди изсипани светове вътре в него..не мога да ви се смея,а в очите ми да блести поредната сълза...Хората извличат най-хубавото от всичко..понякога то е най-лошото..
Няма закономерности и граници..влезе ли някой в душата ти е закован в нея во веки веков..
Няма начало и няма край щом не е обоначена точката на падане..
Няма сълзи ,когато нямаш очи..
Няма надежди,когати сърцето ти отдавна ги е погребало..
Няма отчаяние ако то е постоянното ти състояние..
И плачът..той не е истински,мили мои..плачът е зрителна измама..
Лимонът..
Капка лимон,със своята кислеост разяжда вселената ти..

[OvCeL4EnCetO]

8 глава~Плачът..
~~~
В един момент си щастлив..в следващия ти разбиват сърцето..
Знаете ли какво е всеки ден да го разбиват? Аз знам..и не е приятно..Мен вече ме е страх да обичам..страх,че може да ме заобичат..
Колко си истински..колко и далечен..Момчето срещу мен..онова от снимката,усмихва ми се,прегръща ме..пием заедно..закусваме заедно..той е всичко..но само за мен...той не ме обича..поне не така както аз него..
разбити са толкова много сърца,накъсани са толкова много мечти.
Незабележими надежди-в това се превърна моя живот..
Гледам го,усмихвам се..а дълбоко в мен..нещо боли,нещо се счупва вътре в мен..
А той ме гледа..И той ми се смее...а как не разбира че ме боли?! Че вече нямам надежда?! ...
Не,той е далечен..той е щастлив..колко е далечен живота,макар и на клечка да се държи?!

[OvCeL4EnCetO]

9 глава~...И малкото бяс..~
~~~
Тази сутрин е поредната,която ми открадва слънцето.Мислех си как да приключа този мъчителен разказ за разбитите сърца..И накрая осъзнах нещо.Във всеки човек има някаква доза бяс..той излиза наяве,когато страдаме и когато сме ядосани за нещо..но той не винаги предизвиква лоши неща..
Осъзнах,че всичко е дотолкова относително,колкото изобщо можем да си представим..
Научих се да обичам въпреки всичко,което ми причинява тази любов,защото знам,че накрая ще повярвам,ще бъда щастлива..
Вярата ми в доброто,въпреки цялата лошотия с която се сблъсках не успя да умре..
И да...тялото ми,преживяло толкова лекарства,преливания..и то оцеля..значи съм жива!
Бесът тече по вените ни,необезпокояван от чужда намеса.
Бесът в краката ти стене,поискал и той капчица щастие..
Бесът в любов не се врича,пречи му злобата..
Но бесът може да обича по-силно от всеки,точно заради злобата..
И така бесът напусна живота ми.
Отлетя като птица,изтезавана с векове..
Сега е свободен да мрази..свободен е,но не иска..вярвам че ще се осъзнае..

[tonnny_bg]

 [bravisimo] :flowers:

[OvCeL4EnCetO]

Благодаря ((; Това беше края..Много ми е мило,че приключи.. ((;

[medenata]

Леллеле страхотно е...!

[evala]  [heart__]