Егоистично - мехурено

[Mistic]

Движат се бавно. Полюшват се плавно. Прозрачни, а в същия момент - лилави, зелени, оранжеви, постоянно сменят цвета си в различни нюанси. Те живеят свой живот. Сапунените мехури...
Водата се прошмърква през дупките и неуморно лети надолу, пени се, забавя и забързва, спира и пак почва. Тя трябва да стигне до мръсното. Проправя си път през канала и пее своята монотонна песен.
А друга вода пада от кранчето - току що дошла. Минала през перипетии и стигнала заветния момент да се влее. Щастлива да изпълни мисията си. Слива де и започва бавно да се поклаща на вълни.
Капките летят, размазват се, политат, цамбурват се.. Бутнати, изплискани, избърсани или просто оставени..
Пяната от шампоана или сапуна пък се сгъстява или разрежда. Кранчето ядосано бучи и бълва още...още вода.
Само аз оставам в сянка в тази идилия. Всъщност какво значение имам аз? Толкова действия, толкова живот кипи. И защо не обръщаме никакво внимание? Ами цвета на мехурчетата няма ли значение? Ами приключенията на капките? Не...няма значение. Защо ли...ами защото човек вижда себе си винаги във всичко. Той не обръща внимание на красивите цветове на мехурчетата или пък кранчето... Собственото щастие е най-важно. По - точно - единствено. Поглеждам в огледалото до ваната и виждам себе си. Поглеждам в уча, в мечтите си и виждам себе си. В капките виждам себе си, в мехурите, във водата... Оглеждам се в плочките - пак аз. Навсякъде съм. Всичко съм.
Картината отсреща...там една жена в ренесансова рокля ми маха с ръка и се усмихва. Тя това винаги прави. По - точно тя нищо не прави. Седи там вкаменена. В нейния си свят. Там всичко е с нейния облик...като в моя. като при всички.
Водата става все по - гореща, пареща, като че ли предвещава приближаваща се истина. А тя наистина вече е близо и ще ме прободе. Един лъч... Озарява ме и сякаш вече се чувствам по - добре.
А мехурчетата продължават да се полюшват...в тяхния си егоистично - мехурен свят...

[akadya]

Стихчето е страхотно... напомни ми как ние хората напоследък не обръщаме внимание на МАЛКИТЕ НЕЩА и сме се потулили в нашия си измислен - материален свят.Все по-малко виждат красотата в една прегръдка,усмивка.... а това много ме натъжава  [sad3] [sad3] [sad3]

[Mistic]

Разказчето предполагам искаш да кажеш.
Благодаря ти!

[akadya]

Мда... моя грешлка...ИЗЖИНЯВЙ.
Напоследък съм много разсеяна  [confused]

[`Fallen_Angel`]

Наистина интересни размисли :)
Продължавай в същия дух  :)

[me4tatelka]

 :)  [bravisimo]

[XpacTa_lavista]

Определено литературата е призванието ти в стихче. Поздрави :)

[Mistic]

Мда... моя грешлка...ИЗЖИНЯВЙ.
Напоследък съм много разсеяна  [confused]

Няма нищо, мила, на всеки се случва.  :)

`Fallen_Angel` надявам се да са такива. Благодаря и на теб!

хих, Зи...  [gu6]

ХрасТа...мм...това беше много приятен комплимент. Мерси!

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

:) Само една усмивка. Значи много... ти си наясно, колко точно...  [inlovee]

[Mistic]

:) Само една усмивка. Значи много... ти си наясно, колко точно...  [inlovee]

Да...особено сега...  :)

[TallyWeijl]

 [bravisimo]

[Mistic]

[bravisimo]

[gentlefen][namigggg]

[GaLLeRy]

 [heart__]  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Mistic]

[heart__]  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[gu6] [kisss]

[PETIA{P}^^^]

Чак сега го виждам това..  [confused]
Прекрасно е.